09.4 19:30ч
Велико Търново
РЕЖИСЬОР  
 RENAUD HALLEE
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Канада       година    2013      времетраене    4мин
жанр    Експериментален Епичен       технология    Анимация      тема    Красота Други реалности
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Андрей Андонов
публикувано на 17 Ноември 2014
Н а първо гледане… Ако се съгласим с Робърт Маккий, че сюжетът на една история може да се раздели на класически, минимален и анти (без сюжет), то The Clockmakers  веднага би попаднал в определението безсюжетно, експериментално и абстрактно кино.

Кино, което въздейства сетивно и емоционално, което рискува да изгуби масовата публика с това, че не предлага логика и структуриране на събития, герои и случки. Но пък печели възхищението и признанието, а защо не и любовта, на всички тези останали докрай и отдали се на експеримента. Защото може би това кино е като поезията. Спомням си една фраза на Латинка Златна, българска поетеса, която казва, че всеки писател в душата си копнее да бъде поет, е, сега, гледайки този къс филм, си мисля да не би пък и всеки режисьор да копнее да бъде визуален поет?

На второ гледане обаче, след около 3 дни, отново изпадам в този ТРИП – пътешествие сред скачащи хора, като на батут, но не атлети, а обикновени пичове. Те скачат и падат, сред невероятен атмосферен дъжд от звуков дизайн, който преминава в музика, която преминава в звук и накрая - в тишина.
 
Киното е медия, която е създадена за огромен екран и тъмна зала. И сега си представям, че съм в кино, гледайки the Clockmakers… Е, тогава трипът щеше да е нечовешки, векторната двуизмерна анимация с три цвята - черно, бяло и червено - щеше да програмира идеята си безкомпромисно в моя ум.

Гледам го за трети път и ето идеята е пред очите ми. Филмът не е абстрактен и антисюжетен, а напротив – оказва се класическа история за битката на човешкия ум с времето. Не съществува друго животно на планетата освен човека с идея и понятие за време. Та хората скачат, множат се, изчезват, но часовникът неспирно тик-така, накрая тръгва назад, но безУМорното скачане продължава. До момента, в който всички хора изчезват и стрелката едвам спира, но уви преди да забави и спре, се появява черен екран с надписите на екипа.

А защо ли?

P.s. Ако решите да го гледате като мен за четвърти път, затворете очи и само слушайте. 
#the #clockmakers #les #horlogers #2013 #canada #animation #experimental #soul #rhythm #ритъм #музика #music #душевен #време #clock #time #анимация #експериментален #франция #канада #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018