27.4 18:00ч
Свиленград
РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ  
ПРОДУЦЕНТ  
 Adrian Francis
 Melanie Brunt
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Австралия     •     2009     •     9мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Документален
технология
Игрално кино
тема
Изборът
автор
Ивайло Дончев
публикувано на 19 Ноември 2015
Н евидимите труженици, без които не бихме могли да вършим спокойно работата си – за тях разказва филмът на Adrian Francis. За нуждата да преглътнеш гордостта си в името на хляба, спасителното чувство за хумор и лишаването от социален живот. Зрителите без личен мотив ще видят във филма просто интресен поглед над нечие ежедневие, за което обикновено не си дават сметка. Другите може и да пуснат по сълза.

Всеки път когато хартиеното топче, запратено към кошчето в офиса не намери целта и не се наведем да го вдигнем; когато натрошим с обедния си сандвич или ни домързи да изчистим кафявото петънце от служебната тоалетна; когато оставим лепкаво кръгче с чашата си на бюрото: създаваме допълнителна работа някому.
 
В родната реалност това най-често ще бъде нискоквалифицирана представителка на малцинствата, работеща по два часа дневно срещу смешни пари. В Австралия, пък и ред други страни, обаче, може да бъде имигрантка с висше образование. Например – преводачка от България. Вие, сестра ви, майка ви и т.н.
 
Дискусията тук не е от вчера: каква е цената, която трябва да сме готови да платим в преследването на по-добър живот вън от родината? Особено актуална тя стана покрай настоящата бежанска криза. Трябва ли да осъдим търсещите икономическо спасение в Европа когато самите ние ходим да бършем прозорци и да прахосмучим на хиляди километри от дома? И разбира се: заслужава ли си да оставиш всичко и всеки? Предполагам е въпрос на лична преценка, в чиято правилност няма как да сме сигурни.
 
Разбира се, че няма срамна работа. Или, за да съм точен, да чистиш лайна не е срамно. Срамно е да ги произвеждаш – не буквално, а метафорично. Най-яките бели правят тъкмо белите яки с бели задници. Тези, на които Мая чисти. И под които всички останали стоим с отворени уста.
#Lessons #From #The #Night #2009 #Adrian #Francis #Австралия #Australia #емиграция #emigration #срам #shame #гордост #pride #Ивайло #Дончев #Ivaylo #Donchev

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Association
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2018