26.2 19:00ч
София
Пловдив
РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ  
ПРОДУЦЕНТ  
 Adrian Francis
 Melanie Brunt
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Австралия       година    2009      времетраене    9мин
жанр    Документален       технология    Игрално кино      тема    Изборът
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ивайло Дончев
публикувано на 19 Ноември 2015
Н евидимите труженици, без които не бихме могли да вършим спокойно работата си – за тях разказва филмът на Adrian Francis. За нуждата да преглътнеш гордостта си в името на хляба, спасителното чувство за хумор и лишаването от социален живот. Зрителите без личен мотив ще видят във филма просто интресен поглед над нечие ежедневие, за което обикновено не си дават сметка. Другите може и да пуснат по сълза.

Всеки път когато хартиеното топче, запратено към кошчето в офиса не намери целта и не се наведем да го вдигнем; когато натрошим с обедния си сандвич или ни домързи да изчистим кафявото петънце от служебната тоалетна; когато оставим лепкаво кръгче с чашата си на бюрото: създаваме допълнителна работа някому.
 
В родната реалност това най-често ще бъде нискоквалифицирана представителка на малцинствата, работеща по два часа дневно срещу смешни пари. В Австралия, пък и ред други страни, обаче, може да бъде имигрантка с висше образование. Например – преводачка от България. Вие, сестра ви, майка ви и т.н.
 
Дискусията тук не е от вчера: каква е цената, която трябва да сме готови да платим в преследването на по-добър живот вън от родината? Особено актуална тя стана покрай настоящата бежанска криза. Трябва ли да осъдим търсещите икономическо спасение в Европа когато самите ние ходим да бършем прозорци и да прахосмучим на хиляди километри от дома? И разбира се: заслужава ли си да оставиш всичко и всеки? Предполагам е въпрос на лична преценка, в чиято правилност няма как да сме сигурни.
 
Разбира се, че няма срамна работа. Или, за да съм точен, да чистиш лайна не е срамно. Срамно е да ги произвеждаш – не буквално, а метафорично. Най-яките бели правят тъкмо белите яки с бели задници. Тези, на които Мая чисти. И под които всички останали стоим с отворени уста.
#Lessons #From #The #Night #2009 #Adrian #Francis #Австралия #Australia #емиграция #emigration #срам #shame #гордост #pride #Ивайло #Дончев #Ivaylo #Donchev

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018