РЕЖИСЬОР  
 ИВАН ЮРУКОВ
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2011      времетраене    4мин
жанр    Драмедия       технология    Игрално кино      тема    Свързаност
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 11 Юни 2013
Ч арът на топлите следобеди в софийските градинки си е характерна особеност на града ни, към която всички сме малко или много привързани и сме склонни да пренебрегнем мръсотията, грозните кофи и паркиралите една връз друга коли, за ето тези моменти на хармония и щастие, които имат мирис във въздуха по тези места. Това е първото нещо, което ми направи впечатление.
 
Но по-интересното се случва във втората част. Сюрреализмът продължава, само че от едната крайност отива в другата - моментът в който протагониста (за тези, които не знаят, протагонист означава „главно действащо лице“) зърва стареца, които е извън този балон на всеобщата хармония и щастие. Този старец гледаше лошо, изпитателно, сякаш или знаеше нещо, или излъчваше нещо. Тогава героят ни се сети за една ситуация, която най-общо бих описал като социален сблъсък. Обикновено тези сблъсъци са изпълнени с гадна енергия, агресия и все неща, които противоречаха на тази всеобща... идилия. Момента на осъзнаване на този спомен като че ли срути тази хармония. Скандали, агресия, негативна енергия или най-просто казано обратното на идилия.
 
Тук ще направя един паралел... Не съм сигурен дали това е целта във филма, но личното ми усещане е такова. Когато се съберат двама души и единия започне да пее песен, която другия не знае, ще си я пее сам. Но ако се съберат 200 души и започнат да пеят една и съща песен, която един не знае, ще я запее и той дори с леки несъответствия. Същото се случи вчера и на протеста. Един викна „Всеки ден ще е така, до победата“, след което всички автоматично в един глас започнаха да викат. Това е социалното съзнание. И сега се връщам на филма. Съвкупността от много хора на едно място като че ли създава едно общо енергийно поле, което е по-висше от индивидуалното такова. Достатъчно е един да създаде в мозъка си негативни емоции, че да повлияе на това поле... Изобразяването на това субективно, относително и не много познато нещо в L.i.dylle е страхотно!  
#L.I.DYLLE #ИВАН #ЮРУКОВ #2011 #bg #dramedy #live #action #film #бг #български #драмедия #игрално #кино #идилия

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018