12.8 20:30ч
Благоевград
"Зависи от сценария според мен, от изходната ситуация... всеки киноразказ е различен, то това за мен е нашата работа. Да разчетем едно произведение и да го разкажем през собствения си визуален език. А къде завърша... може би винаги завършва в съзнанието на зрителя."
Interview with Dimitris Georgiev
прочети повече

2018
селектиран
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2018      времетраене    20мин
жанр    Комедия Драма       технология    Игрално кино      тема    Любов Неловки моменти
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 11 Март 2020
Д а кажем, че филмът е многопластов, креативен продукт, означава да подчертаем очевидния факт за сътрудничеството между цял екип работливи и упорити мравки пред и зад камерата. Да кажем обаче, че гледането на филм е многопластово изживяване, е наблягане върху истина, която ни се изплъзва и потъва към дълбините на съзнанието. Често се говори за текстура на целулоидната (или дигиталната, ако променяме фразеологичния речник според съвремието) картина и за гъдела върху всички сетива, с който ни приласкава един филм. Онези, които съумяват да комбинират гамата от усещания от допир до вкус посредством похватите на киното, изискват и заслужават повече от едно гледания, та съзнанието човешко да се закачи за всеки детайл.
 
“Леки семейни неприятности” на режисьора Димитрис Георгиев предоставя именно тази възможност на зрителя - да опита от и открива нови подробности в съдържанието на филма при първо, при второ и при последвало “четене”. В своите крехки двадесет минути адаптацията на Георги-Мишевия едноименен разказ обхваща символика, цвят, звук и устоите на брачните отношения или поне на една тяхна разновидност в лицата на актьорите София Бобчева и Христо Терзиев.
 
Двамата се превъплъщават в ролите на Таня и Христо. Тя е продавачка в симпатично кафене, в керамичното чайниче и тапети на което английската естетика умишлено граничи със сладникавостта на чиклит заведения около центъра на града, а той - композитор на музика за телевизионни реклами. Употребата на думата “страдание” би била преекспонирана тук, ако трябва да опишем състоянието на брака им, тъй като сцените са загатнато обвити в балон от хумор. Въпреки че до самия край този балон не бива спукан, още първата сцена на интеракция между съпрузите ни позволява да погледнем през прозрачната му повърхност и да поставим пръст върху набъбналия дисбаланс в семейната хармония. Кутията на Пандора е отворена от възрастен клиент на Таня, отправил ѝ предложение, чиято неприличност може да бъде подложена на дебат сред част от публиката, имайки се предвид преклонната възраст и самотата, загнездили се у мъжа.  Тенеси - български пенсионер, живял в Щатите - не е причината за напиращите в очите на Христо сълзи в последната сцена. Когато безсрамно предлага на Таня да прави компания на един самотен старец срещу заплащане, героят на Красимир Симеонов действа като катализатор на вече започналите процеси на леки семейни неприятности.
 
Рамките на филма побират заслужилите похвала усилия и далновидност на целия екип: от режисьора, през камерата на Мария Цветкова, която прави своя дебют с този филм, художествената креативност на Мирела Василева и Андреа Попова, музиката на Милен Апостолов, та докато се стигне до старателния и игрив монтаж на Ралица Каменова. Трудно е да се говори за един елемент, без да засвирим с флейтата си и неусетно да поведем целия род средства за изграждане на един реалистичен свят на фикция, както направи свирачът от Хамелин, когато поведе плъховете извън града.
Заслушаме ли се в песента “Край на света” на Лили Гелева и Мартин Костадинов, навързваме първите думи (“Ще съм щастлива от утре/ще те обичам след малко”) със сцената, в която тя започва. Таня напуска апартамента си в ранни зори, след като е скастрила миловидния си, но относително нехаен съпруг заради нездравословните му навици на много сън и подценяване на работата. В кино средите прибягването до текста на песен, за да се преразкаже емоционалното състояние на героя, се смята за евтин трик. Но мелодията на “Край на света” повече от текста ни настройва според своя ритъм и този на сцената. Вариациите в музиката тактуват скоростта на кадрите, в които проследяваме Таня по пътя ѝ към работа. От джаза и класата на някак приказната София преливаме в енергичното ежедневие на героинята в кафенето, а накрая композиторът ни оставя момент на себеосъзнаване, като снишава тоновете до минорна меланхолия. В същото време камерата се отдалечава от Таня и я поставя в рамка от натрапчиво яркочервени каси бира и “Кока-Кола”, затвърждавайки кроткото ѝ място зад тезгяха.
 
Цветът на касите не служи само като маркетинг стратегия за финансиране на продукцията. Той е поредната добре премислена композиция. Тоновете от първото събуждане на Таня са кремави, ако може дори да ги сравним със сладкишите в кафенето. Закачливата ни героиня плува сред мръснобяло, слонова кост и пепел от рози, замаскирали тревогите ѝ у дома. С времето светлината пада и с тежестта си дърпа дързостта на цветовете от другата страна нагоре. От невинността преминаваме в греховността на червената рокля и алената всекидневна в семейното гнездо, където Таня и Христо осъзнават взаимната си грешка.
 
“Леки семейни неприятности” не ни представя една млада двойка, която страда от липса на любов. Напротив, доказва ни способността на един човек да си затвори очите за недостатъците и постъпките на любимия не просто защото го обича, а защото знае, че последният обича него. Прощаваме, защото любовта ни е заплетено кълбо. Часовниците на Таня винаги бързат, докато Христо притежава единствено дигитален часовник, в който времето сякаш спира всяка минута и стрелката на секундите не препуска тревожно. Те обитават различни времеви равнини, но тя все пак иска съпругът ѝ да си купи роял с петица от тотото, докато самата тя дори не мисли какво би поискала. В творческия си застой той е способен да напише единствено песен за нея. Въпросът е колко пъти ще се попитат: “Кога стана еди-колко-си часа?”, за да започнат да общуват по едно и също време, без да се изплъзват един на друг. 
#The #story #follows #the #simple #life #of #a #young, #married #couple #and #the #indecent #proposal #they #get #from #an #old #men. Историята #проследява #обикновеният #живот #на #млада, #женена #двойка #и #неприличното #предложение, #което #те #получават #от #възрастен #мъж.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018