Love Hate

L ove Hate е от онези „класически“ филми, пропити от естетиката, акцента и хумора на Великобритания, които задължително трябва да гледате. Love Hate, спечелил наградата на журито на Palm Springs International Short Fest през 2009, е продуциран от BBC, които впрочем май нямат слаби филми. Love Hate е много интересна игра, случващата се върху тънката линия между любовта и омразата, както поетично настроените хора обичат да се изразяват. Love Hate би могъл да бъде същинско вдъхновение за онези винаги учтиви типове, чиято житейска позиция е, че са добри и готини с хората и не прозират всъщност, че отрицателната енергия не е негативна. Тя е необходима, за да има движение. В противен случаи магнита щеше да има само един полюс.
 
Според Dylan и Blake Ritson, житейската позиция на алтруистично настроения Том май не е ключа към успеха в живота. Нито в любовта. Оттук можем да разглеждаме Love Hate вече не просто като поредната късометражна история за любов и омраза, ами като психологическа дисекция на два противоположни типажа, целяща да разберем в дълбочина каква е точно философията и на двамата. Друга интерпретация, която също може да се направи е, че двамата всъщност представляват една и съща личност – нещо, което в реалния живот май е по-вероятно. Защото „перфектния“ човек не е този, който е добър с всички. Не е и този, който fit-ва в описанието „bad boy”. Перфектния човек е балансирания човек. Той е някъде по средата между тези двамата. В една ситуация може да бъде много учтив, но не е онази куха учтивост, зад която не стои нищо друго. В друга ситуация може да си отстои позицията (което изисква поне малка доза агресия, претворена в качествена умствена енергия). Освен това, има една тънка подсказка... Тя доминира почти през цялото време, което навява на идеята, че ако си the good boy е много възможно да влезеш в категорията „балък“... Цялотото това противопоставяне формира и особената леко мрачна и същевременно комична атмосфера на Love Hate.
 
Още един факт е очевидната фрустрация у него в началото, когато хората го подминават и също така очевидната усмивка на мацката, която е щастлива с това, което е.
 
Разбира се, това са само отделни съждения, с които може и да не сте съгласни. Фактът, че се стига до тях обаче, говори колко провокативен е всъщност Love Hate за съзнанието и колко много въпроси поставя. Дава и отговори, но подозирам, че те са индивидуални за всеки, защото за различните хора, са различните степените, по които се лепят етикетите добър, лош, сладък, мил, готин, груб, балък, пич и т.н. Обичам такива филми, защото те осмислят многократно времето, което си отделил, за да ги изгледаш.