06.8 20:30ч
София


гледай филма



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 17 Юни 2013
К ой си ти?
Аз съм едно дете на 80-те, което трябваше да стане икономист, но световната финансова криза провали плановете му и се насочи към къде къде по-преспективната професия на филмов режисьор.
Казвам се Любомир Печев и съм роден в Стара Загора, гледам филми вече и се вълнувам от тях вече три деситилетия.

А кой не си?
Не съм човек, който ще си търси щастието зад граница. Балканите са едно от най-вълнуващите места на света, а моите корени идват както от полето, така и от планината.

Стопли ми душата с тези думи. Doodle ти беше дипломния проект, може да се каже, че си нов в областта и като такъв, кажи ми какво е да си филмов режисьор в България?
Да си филмов режисьор е като да си баща. Има го удоволствието, има го вълнението, има я отговорността, има я и липсата на пари...

Проблемът е, че ти се иска да раждаш нови 'деца', които да са по-добри от старите и които да прославят името ти наляво и надясно.  Истината е, че киното е скъпо изкуство, дори и късометражното, а за да се пребориш да разкажеш твоята история трябва да си си дал сметка, че тази история ще е значима не само за теб, но и за минимума зрители , които ще гледат филма. Не е лесно да си режисьор в България и да убеждаваш хората, че има смисъл от твоята професия, но със същите трудности се срещат всички млади автори от Замбия до Мексико.

Хубаво е, че не започваш най-напред с липсата на пари, защото не мисля, че това трябва да се разглежда като пречка, а като стръмен склон, който за да се мине, човек трябва да вложи повече енергия и thinking out of the box. Малко или много това е цедка, през която се отсяват по-добрите истории. Doodle се прие доста добре от хората, ние също мислим, че филма за тази година се нарежда сред най-добрите заглавия. Как стигна до него? Идеята му е нестандартна и излиза от клишетата, които  като цяло обуславят киното ни последните двайсетина години.
Филмът се пребори за своето място под слънцето. Когато трябваше да избирам идея за дипломната си работа, аз трябваше да представя три. Тази беше единствената, която бе провокирана от личен спомен, а не бе случайна фикция. С акад. Людмил Стайков и сценаристката Александра Генова работихме около половин година върху сценария. Имаше и моменти, в които аз вече не исках да работя по проекта, защото всичко изглеждаше много трудно постъновъчно, а и темата и идеята лъкатушеха в различни посоки. Тогава дойде и 'откритието' ми, че режисурата е тежкото взимане на решения, колкото и сурови да са те. Сбогуваш се с идеи и хрумки и приемаш решенията, които могат да оцелеят при обстоятелството да правиш късометражен филм, без голям бюджет. Нещо много хубаво се случва след прожекциите на филма и това е, че идват зрители и директно започват да ми разказват за техните преживявания от детската градина и някои от тях са много, много шокиращи. Една подобна институция може да нанесе тежки последствия в идентичността на един човек.

Doodle по естество е художествена интерпретация на реален социален казус, върху който май не се мисли много. Интересно е, че в рамките на няколко месеца се появиха два филма - "Ботев е идиот" - образователната система и "Doodle" - детските градини и комуникират по много сходен начин със зрителите. Мисля, че това следва поява на нов жанр - социален, в който филмите са чисто игрални, но с послание, влияещо върху обществото. Впрочем така и не разбрах какъв жанр е официално твоя филм, зщаото на мен ми е трудно да определя.
Жанрът е така популярния в киното  детски комедиен трилър на социална тематика. Харесва ми този тип кино, в който можеш да се смееш на глас и дъхът ти спира в рамките на няколко минути. Братя Коен правят тази магия по чудесен начин.

Харесва ми нетипичната холивудска стилистика, в която те работят. Авторският стил е нещо чудесно, когато се претопи в доза комерсиализъм. "'В час с Ботев" е чудесен филм, който много напомня на стилистиката на френската нова вълна. Темата и историята са представени и разказани по много нетипичен, авторски начин, със страхотен мизансцен и диалог.

Хлапетата бяха много готини. Как се работи с деца на снимачната площадка?
От децата могат да бъдат извадени чудесни истинни реакции, но са малко скарани с дисциплината, което пък може да побърка всеки асистент режисьор. Децата с които работих бяха много адекватни към задачите, които им се поставят.

Личи си, че обичат да играят и им пожелавам много дълъг стаж и успехи. В кадъра, в който децата спят в градината, едното момиченце толкова се вживя в ролята си, че заспа наистина. И то при цялата лудница около нея. Аз лично използвах две прости правила при работата с деца: 1. клякаш и ги гледаш в очите, когато им поставяш задача и 2. когато я изпълнят правилно им даваш 'пет' . Те като всеки актьор очакват положителна или отрицателна оценка за играта си.
Късото кино за теб само трамплина към "голямото кино" ли е или ще продължиш да се занимаваш и с тази форма?
Преди да уча в НАТФИЗ не бях гледал късометражни филми и ми се стуваше безсмислено да се правят такива, освен ако не са анимации, но с навлизането на платформи като youtube и vimeo, където колкото по-кратка е историята, толкова по-добре, мисля че има голямо бъдеще за късите форми. Харесва ми да разказвам истории и за мен няма значение дали са дълги или кратки. Разбира се, един ден бих се радвал да направя игрален дебют, но за всичко си има време.

Кажи нещо на феновете ни :)
Да се борят за ежедневните си каузи, да развиват визуалната естетика в държавата си, да си отдъхнат малко от инвазията на 3D филмите, да обогатяват нощите си не само с алкохол и когато пътуват да не забравят да си носят хавлия. :)

... и спирала с точка. :D Okay, благодаря ти много за това интервю. Ей забравих да те питам... Бъдещи творчески планове :D
Хаха. До края на годината ще се лутам в търсенето на субсидии за следващ късометражен филм. Иначе в близко бъдеще, творческите ми планове се ограничават с готвенето на спагети болонезе.  :)
#doodle #draskanica #драсканица #любомир #печев #lyubomir #pechev #2013 #detska #gradina #детска #градина

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018