23.11 18:00ч
Свиленград
РЕЖИСЬОР  
художествен ръководител  
вдъхновен от едноименната книга на  


България     •     2013     •     21мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни

жанр
Черен хумор
технология
Игрално кино
теми
Цинизъм, Изборът
автор
Юлиян Спасов
публикувано на 27 Октомври 2018
Н икой никога не се усмихва. Аз го правя и това ги побърква." Да се родиш оптимист в песимистично семейство в песимистичен свят никак не е лесно. Особено когато семейният бизнес се върти около продажбата на отрови, въжета за бесене и бръснарски ножчета и очевидно процъфтява. Клиентите влизат един след друг, а радиото постоянно следи статистиките: колко души са опитали да се самоубият, колкото от тях са успели... Звучи потискащо, но момченцето с усмивката се справя с мрачното ежедневие учудващо лесно. И именно тази лекота и упоритостта, с която малкият противостои на заобикалящия го свят и търси красивото и доброто, прави оптимизма му заразителен.

Усмивката понякога ми се струваше изкуствена. От една страна ситуацията е такава, че непринуденият оптимизъм е невъзможен. Дали детето наистина е щастливо в тази среда (особено като вземем предвид началото на филма и недоволството му, породено от зловещата приказка за лека нощ) или просто е решило да се бори напук на всичко, всеки ден, докато накрая намръщените физиономии не поддадат? С по-добра игра тези въпроси биха били по-ясно изразени, предизвикващи повече размисъл. Същото се отнася и за останалите герои: изглеждат твърде типични, твърде зависими от ролята, която трябва да играят (невротичната майка, сериозния баща, депресираната тийнейджърка...), и това ги прави малко сковани и неубедителни. Особено когато накрая всичко започва да се преобръща, по-добре развитата психология на героите в актьорската игра би направила ефекта от промяната по-драматичен за зрителя. 

Сестрата най-сетне приема себе си и си позволява да се влюби. Братът се изправя срещу страховете си и дори започва да им се смее. Майката спира да готви, за да трови, започва да пече бисквитки, за да празнува живота. Единствено бащата не може да приеме промяната, защото идва пролет, а напролет никой не желае да се самоубива. Удивително би било да се проследи как героите, толкова сериозни и всеки от тях по своему мрачен и странен, постепенно преоткриват красотата на битието благодарение на едно вечно усмихнато момченце.

"Магазин за самоубийци" успява да преплете депресивното с безгрижното и забавното, но не бих нарекла резултата точно черен хумор. Не го приемам като комедия, въпреки че петелът Шан Ю и кокошката Мулан, изрично споменати във финалните надписи, ме разсмяха, признавам. Филмът не е и трагичен: за малко му се разминава, когато момченцето пие отровата и пада на земята, но секунди по-късно усмивката отново е на лицето му (Тук отново би се получило по-добре с по-естествена игра. И може би с повече задържане на трагичния момент, за да се изгради напрежение, да се очертаят ясно реакциите на другите герои и моментът на "съживяването" да бъде по-ефектен.) Мисля, че най-точното определение за филма е абсурден. Постоянно изненадва с необичайните си ситуации, които закачливо намигват на реалността ни, а после се връщат в измисления си самоубийствен свят. "Най-после ми разрешавате да се самоубия?!" Въпросът иронично напомня нещо, което реална 18-годишна би попитала: "Най-после ми разрешавате да карам кола/пия/излизам в петък вечер?" Само че нейното желание е чисто и просто да умре и това не се струва странно на никого. Родителите й подаряват отвара за отровни целувки. Малкото й братче й подарява шалче, но не за да се беси с него. Възмутително!

От гледна точка на монтажа мога да кажа, че идеята всичко да изглежда като от стара видео касета е добро попадение. Постоянното премигване понякога идва в повече и по-скоро разсейва, но превъртането на моменти и разпадането на образа от време на време са сполучливи начини да се накъса действието, за да може зрителят да се пренесе в ключовите моменти от историята. Тези "технически неизправности" също така подчертават усещането, че целият абсурд е просто филм. Когато накрая касетата излиза от видеото и премигването не спира обаче, имаме проблем. И нашата реалност ли е толкова черно-бяла? Или може би това е друг филм - за човека, който гледа "Магазин за самоубийци"?
#магазин #за #самоубийци #магазинът #за #самоубийци #моника #лазова #нбу #нов #български #университет #the #suicide #shop #magazinut #za #samoubiici #monika #lazova #nbu #black #humor #черен #хумор #comedy #комедия #2013 #филм #късометражен #български #премиера #bulgarian #premiere #short #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
партньори
e-svilengrad.com
PR notes


TV Darts
PR notes


р. Велико Търново 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Teen Station
PR notes


Под Mоста
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


Time Heroes
PR notes


Арт Колеж
PR notes


Nuts Delivery
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Беглика фестивал Беглика Фест
TAM club Велико Търново
Stage Bar Благоевград
Къщата на Архитекта Стара Загора
Лятно кино в квартала Варна
Капана фест Пловдив
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018