10.12 20:00ч
Ѕлагоевград
ƒетайлите б€ха много важни за мен, дори пон€кога си мисл€, че от прекалено вглеждане в т€х съм пропуснал други неща. ѕо-гол€ма част от т€х б€ха внимателно обмислени и решени предварително. »стори€та е обърната именно към вътрешната динамика, към мислите и страховете на геро€ и беше предизвикателство да визуализираме.
Maybe Tomorrow
прочети повече

director  
producer  
writer  

държава    Ѕългари€ √ермани€       година    2017      времетраене    24мин
жанр    ƒрама       технологи€    »грално кино      тема    Ћюбов —трах
запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
»вайло ƒончев
публикувано на 1 ƒекември 2019
дна от първите асоциации, избръмчала в съзнанието ми докато гледах „ћоже би утре”, ме запрати обратно н€колко години назад, когато „—кафандърът и пеперудата” (2007) ми отвърт€ такъв шамар, че и до днес не спирам да папагалствам как „френското кино е празнуване на живота” (подведен от оригиналното заглавие, което е на френски и недавайки си сметка, че филмът всъщност идва от —јў). Ќо да оставим нелепината ми настрана: в него ƒжулиън Ўнабел разказва истори€та на парализирани€ френски журналист и главен редактор на списание Elle, ∆ан-ƒоминик Ѕоби, който, използвайки сложен метод, диктува биографи€та си от болничното легло. —кафандърът там е затвора на безпомощното т€ло, а пеперудата – духът, който може да излети и през най-тесни€ му процеп.
 
—лучайно или не, този необичаен съюз от символи се по€в€ва и във филма на ћартин »лиев. —амо че – ако непременно тр€бва да го прекръстим – той би се казвал „ѕеперудата и скафандърът”. «ащото, обратно на очертани€ по-горе сюжет, в „ћоже би утре” пеперудите са препарирани и окачени на стената в панелната кили€ на протагониста, а скафандърът се по€в€ва в момента на б€гството и следователно – освобождението.
 
ƒо него обаче не стигаме бързо, още по-малко пък лесно. — играта си ћарий –осен го демонстрира: непринудените изблици, колебливостта, учестеното дишане във всеки момент на принудително социално взаимодействие; комичната непохватност, свенливост и тихото благоговение пред творчески€ процес прав€т геро€ му да изглежда органичен и ц€лостен. “ой е странник, който се влюбва в героин€та на —имона ’алачева. ѕред не€ стои специфичната задача да бъде гледана през телескоп и/или прозорец по време на цели€ филм, а речта ѝ да бъде четена по устните от —ам. ¬ъпреки, че това стесн€ва възможността за из€ва, т€ усп€ва да ни убеди, че е шантава хипстърка в кра€ на двайсетте си, в ко€то мнозина момичета ще се припозна€т. “а, с две думи, „ћоже би утре” е български филм, в който не те боли от актьорската игра. —амо че т€ далеч не е единственото, което е наред.
 
«вуците от околната среда – звънеца, автомобилната аларма, асансьора – усилват тревогата на —ам. ћузиката резонира с душевното му състо€ние и върви от меланхолична към динамична по време на кулминаци€та. “оплата гама на интериора в дома му създава подтекстово атмосферата на комфорт. ќтношение към красивото виждаме и в детайли като единството на цветове между фигурката, ко€то героин€та на —имона ’алачева намира и цветето в косата ѝ.  
 
ѕовече от всичко, „ћоже би утре” впечатл€ва с психологическото изграждане на протагониста. “о започва с първи€ и приключва с последни€ кадър на филма. —ам с€каш има отношени€ на любов и омраза с външни€ св€т. ќт една страна са наредените в шкафове пакети спагети и тоалетна харти€; от друга – желанието му да пътува чрез фигурките, които пече и телескопа, с който наднича в страшното „навън”. ќсобено драматична е сцената с неуспешни€ му опит да напусне апартамента – светващата и изгасваща лампа, звуците от входа, подпирането о стената като о нещо спасително, очертани€та на саксиите в тъмното, напомн€щи н€какви чудовищни чучела и почти диаболичната светлина от фарове в далечината ни убеждават, че геро€т на ћарий –осен се изправ€ пред пределите си и това не му харесва.
 
Ќ€къде тук филмът можеше да свърши и с това да е просто добър. —ам можеше да остане сам и желанието на режисьора да ни убеди в това, че нищо не бива да бъде отлагано – постигнато. Ќо не: ние виждаме как геро€т минава през сво€ ад – рошав, скучаещ, свит на кълбо с една чехла на крака си, а другата-изхлузена на пода. «авесата е спусната и светът е станал окончателно недостъпен.
 
ќнова, което следва е неочаквано. ќсъзнаването, че Ћюбов може да бъде изгубена, избутва —ам от ръба. —кафандърът го прави да изглежда като н€какъв странен циклоп в асансьора. ќт една страна такива неща обикновено не се случват. ќт друга – светът е достатъчно гол€м, че да стават посто€нно и тъкмо заради това животът е разнообразен, а прозрението на ћартин »лиев – брил€нтно. “о н€как напомн€ забележителни€ финал на „ћагноли€” (1999) на ѕол јндерсън и изхвърл€ душата на —ам от емоционални€ ад на ежедневната статичност в неизвестността и бурната динамика на света навън.
 
ѕървата, но всъщност огромна, крачка към живота е задвижена от Ћюбов. ƒали това е любовта въобще или героин€та на —имона ’алачева не е €сно, защото не е важно. ¬ажна е личната революци€, през ко€то протагонистът минава. ¬ъв финални€ кадър виждаме —ам изотдолу – похват, често използван, за да ни бъде представен н€кой супергерой. «а разлика от „ иновселената на ћарвел” обаче кадърът тук не се постига чрез гладко кръгово движение на камерата. –итъмът му е нарушен, той е асиметричен и това го прави още по-вълнуващ[i]. √еро€т не е супер, той е автентичен, жив човек и е незавършен.
 
ќтказът от класически хепиенд изглежда единственото разумно решение за „ћоже би утре”. Ќо самоцелно трагични€т край щеше да е недостатъчен. ¬ ко€ посока – щастлив или нещастен – ще се наклони оценката на зрител€ зависи от това дали в най-висша ценност издигаме път€ или целта. ћартин »лиев не дава изричен отговор дали целта е постигната, „какво става после”. “ака или иначе, т€ изглежда непостижима. «атова, в известен смисъл, „ћоже би утре” е филм за път€; за вътрешната душевна динамика срещу статичността; и любовта, ко€то не е нещо извън нас.
 
 
[i] –евах в метрото.
#самота #отчуждение #страх #фоби€ #любов #път #психологи€ #статичност #динамика #скафандър #дом #апартамент #панел #панелка #ћартин #»лиев #ћарий #–осен #—имона #’алачева #»вайло #ƒончев #loneliness #alienation #fear #phobia #love #road #way #psychology #static #character #dynamics #diving #bell #home #apartment #flat #panel #Martin #Iliev #Mariy #Rosen #Simona #Halacheva #Ivaylo #Donchev

запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
»«ѕ–ј“» ‘»Ћћ ≈ »ѕ  ќ» —ћ≈ Ќ»≈? ѕ–≈—÷≈Ќ“Џ– —“ј“»—“» »  ќЌ“ј “
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управл€ва от сдружение  инематограф ћеди€
създаден в Ѕългари€
уебсайт, изграден от uli.space

н€кои права запазени ¬© 2012-2018