08.7 20:30ч
Пловдив
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2016      времетраене    1мин
жанр    Драма Поезия       технология    Анимация      тема    Съзнание Отчуждение
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Иван Врамин
публикувано на 13 Ноември 2019
Е дноминутната форма в късометражното кино може да се мисли като корелат на афоризма в литературата. Бърз, неуловим, мигновен, изчезващ, с дълбоко скрито съдържание под дискретно загатващата се повърхност. Това, което ни се представя, е фино концентрирано като захар в чаша с вода малко преди да премине прага на разтворимост. Такъв филм трябва да се изгледа от зрителя без дори да премигне, защото иначе възможността да се изпусне някой кадър е голяма. Този формат е един от специалитетите на Димитър Димитров - Анимитер.

„Аз вдъхнових смъртта“ е анимационна миниатюра, която заиграва зрението с типичните за Анимитер преливащи един в друг образи. Всъщност, филмът е с продължителност под четиридесет и пет секунди, ако не броим надписите. За въпросното време той ни пренася от небесните висини до повърхността на земята, поглежда през погледа на възрастния човек и ни отвежда, пълзящи като бебета по следите на изгубеното минало. Пред очите ни се извършват метаморфози на изображението, които, с минималистичния си рисунък, освобождават огромен обем от асоциации и усещания. Всичко това би могло да се разгърне в пълнометражен филм. Животът на един човек и съпътстващите го екзистенциални парадокси. Когато за първи път пропълзи, намирайки се в най-голяма близост до земната твърд, е отправил поглед към облаците, а когато се изкачи във висините на житейския си опит, му се иска да долази обратно в родния си дом. Колкото повече се отдалечава от недрата на земята, толкова повече чува допотопния ритъм на нейните тъпани, но спусне ли се обратно в низините, небесните ветрове запяват извечната си песен. Човек се ражда, за да умре и умира, за да се роди нов. Пътят между тези две отправни точки се заплита в гордиев възел, а карта за връщане назад няма. Такава е атмосферата във филма „Аз вдъхнових смъртта“, а неговият смисъл се крие в личното преживяване на всеки, решил да го изгледа.
#For #a #lost #soul #on #his #way #back #to #childhood, #to #where #it #all #began; #existential #paradoxes; #nostalgia; #the #lost #tracks #of #the #time; #Dimitar #Dimitrov; #Animiter; #Екзистенциални #парадокси; #носталгия; #минало #и #настояще; #детство; #изгубените #следи #на #времето; #загубената #душа #в #лабиринтите #на #житейския #път; #анимация; #едноминутен #филм; #Димитър #Димитров; #Анимитер #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018