Mouse X
РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ JUSTIN TAGG  •  ПРОДУЦЕНТ G.Cox, B. Smith
Великобритания / 2014 / 15'
Мъж се събужда на непознато място и тръгва на пътуване из лабиринта на еднаквостта, за да открие, че не е единственият той. Търсенето го отвежда до дори по-страшен извод. Една (или всички?) човешка съдба се оказва не по-различна от тази на бялата лабораторна мишка, предмет на експеримент в напълно контролирана среда.
Б райън Уорнър (Мерилин Менсън) казва: „За мен изкуството е въпросителна. Мисля, че то никога не трябва да е отговор”. Не знам дали сценаристът и режисьор Джъстин Таг е привърженик на рок звездата, но с „Mouse-X” той се справя отлично с тази задача – да ни бутне от покрива на всичко, което си мислим, че знаем за себе си и не само – в бездната, където „Х”=„?”.

Някои от достойнствата на лентата са скромният бюджет (пет хиляди и двеста паунда) и време за снимки (четири дена); силната актьорска игра на Джулиан Никълсън и музиката на Verbal Vigilante, която те „включва” в историята и те кара да преживееш бунта на героя. За него така и не разбираме, но се казва Андерсън (досущ като Избраният в „Матрицата”, изигран от Киану Рийвс). Репетициите се провеждат по време на видеоразговори в скайп, което налага Таг да прибегне до интересни подходи в работата си с Никълсън. За да накара актьорът да почувства по-добре героя си, той измисля сцена, стояща вън от филма, както и специфична игра на въпроси и отговори, предизвикваща емоционална реакция.

Сякаш много по-ценни са, обаче, размишленията за микро- и макрокосмоса, на които филмът се опитва да ни наведе.

В „Краят на Вечността” на Айзък Азимов, Андрю Харлан също среща себе си. Но ако там чувството, което сблъсъкът поражда е ужас, тук героят се впуска по-скоро с любопитство в едно пътешествие, чиято цел може да се тълкува по различни начини – себепознание, истина, бягство, промяна.

„Кой си ти, ако не си единственият ти” – мотото на филма ни кара да се замислим върху идентичността. Дали ако съблечем телесната си обвивка ще бъдем още различни? Кое ни прави уникални и доколко има значение собствената ни представа за себе си ако всички – като хамстери – не спираме да въртим колелата си, а те – като зъбчатите колелца на механизъм – цялата машина?

Кръгът тук е особено важен, очебиен, символ. Дори на врата на Андерсън са татуирани два – за безкрайност. Решението му да се превърне в прът в колелата на системата отново е представено елегантно – нарушавайки алгоритъма на случване, в който са въвлечени другите му версии, той премахва зададените им рамки и отваря вратите към необятни алтернативни реалности пред тях.

И точно когато си мислите, че филмът става добър, той става брилянтен. Отрезвителният шамар на финала доста напомня „Матрицата” – промяната е илюзорна, предначертана. И, ако трилогията завършвайки оставя поле за неизвестност на бъдещето, в „Mouse-X” надеждата отсъства. Което, може би, е дори по-добро сценарийно решение. Защото ако все още има надежда – то не се знае дали ще я има винаги.
SUBSCRIBE
АКО ТИ ХАРЕСВА Mouse X, ПРЕПОРЪЧВАМЕ ТИ ДА ГЛЕДАШ И...
Демони
Млад мъж се опитва да пребори вътрешните си демони, но врагът изглежда мрачносилен. Филмът печели “Златна роза” през 2011г. Мотивацията на журито е “… умело сливане на изображение и подтекст в единна филмова експресия”. В памет на Александър Етимов.
АЛЕКСАНДЪР ЕТИМОВ / България / 2011 ИГРАЛНО КИНО / ФАНТАСТИКА
АВТОР Ивайло Дончев
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+