12.8 20:30ч
Благоевград
2014
номиниран
director  
producer  
writer  
 Ivaylo Minov
 Stela Pavlova
 Ivaylo Minov
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България Великобритания       година    2014      времетраене    19мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Любов Изборът
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Калина Николова
публикувано на 30 Март 2020
П аркинг - реалното, ежедневно пространство за спиране, но също и метафора за житейската пауза, откъснат фрагмент от реалността на Ирина, героинята на неподражаемата Жорета Николова.

 Ирина е уловена в кратък епизод на своя живот - ден, сам по себе си еднакъв като всеки друг и различен, защото я изправя пред избор, легнал на плещите на съвестта ѝ от дълго време, пред среща, едновременно незначителна и разтърсваща. Паркинг представя един определно особен ден, побрал в себе си цялата тежест на ежедневието, но в края на който все пак остава време за няколко отронили се усмивки и невинно подарени целувки.

 В душата ѝ зее дълбока, кървяща рана, която повдига още по-болезнения въпрос: дали не съм станала безчувствена? И тук пред зрителя се изправя една Ирина – изтъкана от обич, нежност, самота, раздвоена между желанието си да бъде силна и уязвимостта ѝ пред препятствията, с които я сблъсква съдбата.  Дошъл е моментът, в който е нужна и раздяла, и катастрофа, но е нужна и воля, защото единствено тя води до лекуване и оздравяване на раните. Затова и срещата на паркинга, освен своеобразна кулминация на филма, е и в известен смиъсъл съдбоносна за Ирина.

Хичкок казва: Да те ударят не е толкова ужасно, ужасно е самото очакване.  Ударите в живота на Ирина идват един след друг и тя сякаш е свикнала да ги понася. Справяла се е някак досега, ще мине и този път – като леко ожулено коляно. Но, ето че съдбата иронично ѝ доказва, че понякога е нужно да паднеш, да признаеш слабостта си, за да събереш сили да се изправиш. Така в рамките на няколко разменени обвинения и обиди, извинения и оправдания, ударът, нанесен от смутения и някак ненатрапчиво комичен герой на Стефан Вълдобрев, пренарежда обърканите мисли, позволява ѝ да събере наново парченцата на пропукващата се под краката ѝ почва. Ярък лъч човещина пробива през циклично повтарящия се мрачен битовизъм и доказва, че това е просто един чаровен ден с неизбежните му там неприятности.

Ако трябва да затворим филма в рамките, които определението „жанр“ изисква, то бих му сложила етикет сантиментален, а не трагичен, защото е пропит с много силно осезаем емоционален заряд. Двигател на художествения наратив не е бедността – от визуална гледна точка не е поставен шаблонният акцент върху изтърканата и плачеща за смяна дограма. Не е за трудния живот и непосилната мъка на Ирина, която изнемогва пред капризите на болния си мъж и търси спасението във временните прегръдки на други мъже. Очертан в подобен сюжет, филмът би придобил твърде тривиална форма – нещо, което Ивайло Минов съвсем умишлено и с голямо майсторство отбягва. В този смисъл можем да кажем, че Паркинг се свързва със зрителя на сублиминално ниво – тоест кара ни да се замислим, да видим отвъд очевидното на пръв поглед. Всеки един от героите е изпълнен с топлота и желание за близост. В техните очи се чете и чувство за вина, но и една благородна смиреност, която им дава посока, припомня им колко е важно да продължиш напред, въпреки или именно заради изпитанията.

Затова и в края на филма не съдим героите, а напротив – прощаваме неволните залитания на Ирина, леката нервност и раздразнителност на мъжа ѝ. Прощаваме им, защото сме ги видели в тяхната слабост и сме ги заобичали въпреки и заради нея. Почувствали сме ги някак близки и не ни остава нищо друго, освен да се подчиним на командата на Ирина: Усмивка! и после дълго да се усмихваме пред екрана.
#Ирина #има #напрегнат #ден: #тя #слага #край #на #дълга #връзка, #тича #към #супермаркета #за #седмичните #покупки, #оцелява #в #катастрофа. #Закъсняла, #задъхана #и #с #кървящо #коляно, #Ирина #най-сетне #се #прибира #у #дома, #където #нейният #съпруг #я #очаква #нервно. Irina #is #under #pressure. #She #has #something #very #important #to #attend #to, #but #she #is #running #out #of #time. #Rushing #to #do #her #groceries, #she #will #have #to #put #an #end #to #a #love #affair… #and #survive #a #car #accident. #Bruised #and #slightly #late, #Irina #finally #gets #home, #where #her #husband #anxiously #awaits #her #return.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018