РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТ  
 STUART WILLIS
 THOMAS BICKNELL
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Австралия       година    2011      времетраене    17мин
жанр    Драма Дистопия       технология    FX ефекти      тема    Други реалности Технологии
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 21 Септември 2013
Ф антастиката последните години е стабилен жанр, който има немалко последователи и доста студия и независим filmmaker-и го развиват, засяйки различни аспекти от живота ни в бъдещето. По-рядко обаче идеите са оригинални. По-често големият удар са графичните ефекти, които наистина са на ниво, но изпразнени от съдържателна и провокираща мисълта и емоциите история. Такива примери има дори и в нашия жанр фантастика, където не всички филми са силни откъм смисъл, но поне си заслужават ефектите, все пак вкусове всякакви. И те се харесват по един или друг начин.
 
Много се зарадвах, когато изгледах Payload докрая, защото по някакъв начин Stuart Willis e постигнал един чудесен баланс между драмата във филма и визията, която макар да не е наблъскана с ефекти, е качествена и приятна за окото. Сцените, в които се е налагало да се използват ефекти са даже доста оскъдни, основно около асансьора, който изглежда внушителен и впечатляващо реалистичен, но достатъчно, за да почувстваме този свят по-добре и с това да станем по-емоционално обвързани с героите. А това е задължително, за да бъде един филм успешен.


Payload е от онези така наречени „character-driven plot”, или иначе казано, история, в която всеки герой има свое запомнящо се присъствие, убедителни са и характерите им са достатъчно плътни, за да може да предизвикат и ответна зрителска реакция – одобрение, симпатия или яко хейт за героя.
 
На ниво сюжет, Willis също се е справил много добре. Филмът със своите 17 минути не досадява, действието не се развива толкова бързо, но има напрежение и героите минават през различни ситуации, в контекста на една среда, която само с няколко кадъра в началото беше предадена ясно – дистопия, в която социалното разделение е толкова еволюирало, че онзи хубав свят в орбита, погледнат от Земята се слива със звездите. Чудесна символика в един детски поглед към звездите, където е и неговата мечта, за която днес за щастие бихме казали, че е невъзможна.
Това е третият филм на Stuart Willis, в който е режисьор, преди това е работил по проекти като Harry Potter And The Order of The Phoenix, а в късометражното кино, името му го засякохме и в I Love Sarah Jane, който също може да се характеризира с тази визуална умереност и повече фокус върху героите и сложността на ситуациите, в които се намират.
#payload #2012 #stuart #willis #фантастика #sci #fi #fantastika #игрално #кино #live #action #fx #effects #ефекти #драма #drama

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018