/events/code method="POST" autocomplete="off" > // // // ?>
02.8 19:30ч
София
режисьор  
 Dusan Vukotic
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Югославия     •     1959     •     9мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Комедия, Сатира
технология
Анимация
теми
Политика, Враждебност
автор
Ивайло Дончев
публикувано на 5 Април 2018
К огато осъзнаеш, че проблемите, мъчещи световните лидери не са много по-различни от тези между теб и комшията с бормашината отляво, започваш да се питаш дали има бъдеще за тоя свят. Още повече имайки предвид, че технологичните хоризонти пред него много скоро ще направят атомната бомба да изглежда като детска играчка.
 
Филмът на Душан Вукотич, Piccolo, ни занимава с процеса на въоражаване по времето на Студената война и, без да навлиза в кой знае каква дълбочина (а и едва ли в тази форма е нужно), илюстрира психологията на конфликта. Неговите механизми далеч не са сложни; сложни са техните проявления и последиците за нашия общ син дом, който на езика на филма е представен от къщата, в която двамата съседи живеят.
 
Творчеството на югославския аниматор е характерно с чувството си за хумор, забележително въображение и пренебрежение към законите на физиката. Може би това е причината през 1961 г. друга негова творба, Surogat, да спечели Оскар за най-добра късометражна анимация. Забавно, но, по мое скромно мнение, награденият филм трудно би могъл да превъзхожда Piccolo (1959). Дали причините за това са политически? Подобно допускане отива твърде далеч и едва ли има как да знаем, но не пречи да бъде подхвърлено.
 
Няма да е пресилено ако кажем, че главният герой във филма на Вукотич е музиката. Градацията – от мажорното и игриво чуруликане – до тежкия марш и наподобяващи взривове ударни инструменти – е очевидна. Краят: напълно предвидим и ясен на зрителя преди да е настъпил. Ако последното е най-често недостатък, тук то е по-скоро похват, с който се поставя акцент върху абсурда на надхващането с пушки. Така де, пишки.

Шейсет години по-късно нашата напреднала, развита, демократична и човеколюбива цивилизация не е мръднала и сантиметър в посока да ползва пишките само по предназначение, да изхвърли пушките в кофата и да води войните с цигулки.
#студена #война #история #политика #съседи #музика #cold #war #history #politics #neighbours #music

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Go Guide
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Под Моста
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
Stage Bar Благоевград
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проекта се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018