15.7 20:30ч
Пловдив
2015
номиниран
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2015      времетраене    3мин
жанр    Поезия Философски       технология    Анимация      тема    Индивид-общество Сюрреализъм
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 4 Май 2020
Г ледах „Постиндъстриал“ на едно телевизорче за пръв път в галерия Suspacious през 2015г, където беше специалното представяне на цялата поредица „Щрих и стих“, за която ще разкажа малко по-надолу.

Тогава изпитах смесени чувства, но не и онова на същностно осмисляне на видяното. Стори ми се твърде абстрактно.

Преди два дни гледах излезлия преждевременно онлайн филм на Майкъл Мур Planet of the Humans. В него се разказва за противоречивите практики в индустриите за възобновяеми енергии. 

Днес отново гледам „Постиндъстриал“ и този път филмът успява да се стовари като индустриален чук, откъснат от ръждясала верига някъде из безвремието на забравата.

Не знам доколко филмът на Мур ми повлия в разбиранията за „Постиндъстриал“, трудно е да се правят сравнения между филмите, но това, което е сигурно, е че в центъра и на двата е човекът и неговата индустрия. Или останките от нея...
„Наблюдателна кула за историята на поколения изроди“

Все повече започвам да харесвам „Постиндъстриал“ и Planet of Humans, защото влизат в конфликт с антропоцентризма, идеята за божествения замисъл на човека и мястото му в  света.
„Виждам как над пищящия индустриален мравуняк вали сняг от наркотици и дъжд от алкохол...“

Докато Човекът мисли, че е на върха, се оказва, че е никъде.
Разбиранията ми за кино са приятно провокирани от смелостта на филма. Тази анимация стъпва на поне 11 етажа мисли, а усещанията, които предизвиква са въздействащи, независимо дали рациото ви ще я смели.
„В разпалените пещи на хорските постъпки…“

„Постиндъстриал" е по мотиви на едноименната оргиниална поема на Калоян Праматаров. Филмът е част от колекцията с анимирана поезия „Щрих и Стих", създадена от „Компот Колектив". Гледам го няколко пъти, не защото успявам да го разбера по-добре, а защото намирам нещо съзидателно и интимно в преживяването на „Постиндъстриал“. Опитвам се да видя себе си в цялата тази гротеска. Трудно ми е да анализирам, защото тя наистина е изпитание за рационалния ум. Няма лесни връзки между образите. Това наистина е поема. Поема за претопяването на околния свят в най-дяволитите страсти на човека.
 
#human #civilization #философия #philosophy #човешка #анимация #щрих #и #стих #Mark #& #Verse #collection #Mark #and #Verse # #abstract #абстрактно #кино #колекция #компот #колектив #поема #поезия

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018