12.8 20:30ч
Благоевград
За да гледате филма, отворете този линк и въведете паролата:
2020
За да гледате филма, отворете този линк и въведете паролата: 2020
director  
writer  
Producer  

държава    България       година    2020      времетраене    3мин
жанр    Дистопия Film Noir       технология    Анимация      тема    Индивид-общество Разруха
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Иван Врамин
публикувано на 2 Април 2020
П онятието карантина има дълга история. Буквалното му значение е четиридесет, а неговите етимологични предци могат да се проследят чак до латинската дума – quadraginta. В годините между 1343 и 1350, когато средновековна Европа преживява една от най-опустошителните епидемии, записани в историята, така наречената Черна смърт, във Венецианския град Рагуза, днешен Дубровник, се приема закон, с който кораби, които пристигат и носят евентуална зараза e трябвало да се изолират. Всъщност, първоначално периода е бил от 30 дни и се е казвал trentino, но впоследствие е бил увеличен на 40 – quarantena.
 
Има спорове защо дните са точно толкова, тъй като всяка болест има различен карантинен период, но причината може да се открие и в чисто културно-религиозен план. За християнския свят числото 40 е наситено с изключително много символика. Мойсей прекарва 40 дни на планината Синай, Исус Христос преживява 40-дневен пост в пустинята, освен това се възнася в царството божие на 40-тия ден след Възкресението. Така в западната традиция това число се свързва с периода, който е нужен за духовно съзряване и телесно прочистване, период на вътрешна борба и обединяване на противоположностите, след който човек би следвало да се завърне в света здрав и хармоничен.
 
Ситуацията във филма на Димитър Димитров обаче не е точно такава. Един мъж е затворен най-вероятно от много повече време и очевидно не по собствена воля във своя апартамент, а целият кадър е ограничен от бяла рамка, която сякаш стяга още повече пространството, в което се развива действието. Карантината не е последвала от някакъв вътрешен подтик или желание за пречистване и самоизолиране. Тя е външно наложена под формата на страх, безсилие и отчаяние пред върлуващите по улиците „хищници“. Единственият персонаж в историята не изглежда болен, той е по-скоро душевно подтиснат, самотен, изгубил всякаква надежда. Целият град се е барикадирал, заковал е дъски пред прозорците си. През малката цепнатина, откъдето влиза слънчева светлина, изгревът се превръща по-скоро в мъчително припомняне за лишенията, на които всеки един е подложен. Когато сутрешните лъчи докосват едната ръка и половината лице на спящия мъж, той отваря очи, изрязва тези части, които са били осветени и отново потъва в мрака на своето съзнание. Животът е разкъсан на фрагменти, които се лутат в хаоса на едни сведени до минимум естествени нужди – храна и сън. В този затворен свят няма място за идеали, няма място за мечти, няма място за общуване. Всички са затворници на Карантината. Стая, почти лишена от мебели, тъмнина, задух, пушек от цигара, телевизор и един аквариум. Пустотата и минорната атмосфера в интериора отговарят на празнината, която е зейнала в душата на хората. Парадоксалното състояние, в което смъртта се прокрадва в психиката, докато тялото е още невредимо. Отнемането на емоционалния живот, на активността и свободата на човек като равносилно на убийство.
 
Но какво всъщност се случва отвън? Защо всички са затворени? Каква е причината за изолацията? Всички възможности да се даде отговор на този въпрос са блокирани. Единственото, което със сигурност знаем е, че на цялата улица, всички са заковали прозорците си, че никой не смее да си покаже носа извън своя апартамент. В града дебнат заплахите на болестта или пък, защо не, на закона. Чува се шум от хеликоптери, сирени и високоговорители, които сякаш алармират гражданите никой да не си и помисля да излезе от дома си. Във въздуха летят огромни акули, които са готови да изядат белия гълъб на всеки порив хората да се освободят от това положение или да се осветли скритата същност на събитията. Всичко това напомня военно положение, а телевизорът – като единствена връзка с останалия свят – е развален или няма сигнал. Пълно информационно затъмнение, в което смущенията на стария кинескоп все пак носят някакво успокоение. А, какво ще донесе бъдещето? Единственият отговор може би ще дойде от най-несигурното възможно място –  отново същият този телевизор.
 
„Карантина“ е филм, който е колкото актуален, толкова и скептичен към моментната ситуация. Метафорите в анимацията действат в противоположния на познатата ни действителност край на спектъра. Така се разбулват онези задкулисни механизми, които се спотайват зад купищата информация, провъзгласявана от медиите за фактологическа истина или за абсолютно необходима мярка. Неконтролираното разпространяване на всякакви възгледи, становища, мнения и псевдо-новини е равнозначно на липсата на каквито и да било сведения – основното въздействие и на двата подхода се изразява в провокирането на паника, истерия и прибързани действия, както от страна на отделната личност, така и от правителствата. В крайна сметка абсолютно всички сме подложени на безпрецедентна по мащабите си атака от недоказана информация от всякакъв порядък. Така множество некомпетентни лица предявяват претенции, че са специалисти по въпроси, от които нищо не разбират. Тези обстоятелства създават една халюцинаторна над-реалност, в която като нищо човек може да види огромните плуващи акули, които дебнат да не би някой да си позволи случайно да седне на пейка в парка, да отиде на планина или пък да покара велосипед. Масово недоверие и злоупотреба с власт, които водят до абсурдни по същността си мерки. Карантината е избор, който всеки достатъчно отговорен и мислещ човек би трябвало да направи, когато в света върлува пандемия. Това не се случва за първи път. Това е избор, който е израз на съпричастност и загриженост, както към всички останали, така и към собствените тяло и дух. За съжаление човечеството не е дорасло достатъчно на колективно ниво. Частните лица се скъпят за свободата си сякаш не я пилеят, когато я имат, бизнесмените мислят единствено как могат да се възползват от ситуацията, за да увеличат капитала си, а правителствените органи се опияняват от властта си, като че ли, така или иначе, не им е гласувано достатъчно доверие. Налага се карантината да бъде мотивирана отвън. Поради тази причина всичко това може да продължи месеци наред. Затова и никой не е застрахован срещу евентуално изпадане в положението на протагониста от филма на Анимитер.       
#The #entire #city #is #at #lockdown. #A #man #wakes #up #in #a #hopeless #world #made #out #of #fear, #dissociation #and #darkness. #Nobody #knows #what #exactly #is #going #on. # It's #a #quarantine! # Целият #град #е #затворен. #Един #мъж #се #събужда #в #безнадежден #свят, #изтъкан #от #страх, #изолация #и #мрак. #Никой #не #знае #какво #точно #се #случва. #Това #е #карантина! Dimitar #Dimitrov #Animiter, #Dilyan #Elenkov, #epidemy, #Noir, #chaos, #media #manipulation, #ivan #vramin Димитър #Димитров #Анимитер, #Дилян #Еленков, #Епидемия, #ноар, #хаос, #медийна #манипулация, #Иван #Врамин # # # #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018