12.8 20:30ч
Благоевград
2012
номиниран
РЕЖИСЬОР  
СЦЕНАРИСТ  

държава    България       година    2012      времетраене    27мин
жанр    Документален Драма       технология    Игрално кино      тема    Голямата картина
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Константин Мравов
публикувано на 22 Декември 2013
Е т'ва е филм.

Често ми се случва да разговарям, на различни места и с различни хора, и когато се започне обичайната за всички ни песен „Ой Българийо, що си такова осрано клякало“ почти винаги по някой куплет ще се излее и за Северозапада. Кой роднина имал там, кой приятел, кой чул, кой недочул. Страшна мизерия, няма работа, всичко разграбено и те така ... Пък повечето от тези хора или не са били в тази част на страната, или ако са били все едно главите са им били завряни там дето слънце не огрява и нищо не са видели ...

Много се радвам, че съществуват такива документални филми. Точно такива дето няма да ти разказват за ликвидацията на „Химко-Враца“ или за тъжната демографска картина с общи планове на малцинствени махали и данни на НЦИОМ. За четвърт век живот се нагледах ... Ми, ето, колко хубаво можеш да загатнеш за всичко лошо, а едновременно с това да покажеш и хубавото. Като просто скицираш няколко чешита, които историята на закрити заводи и демографски кризи иначе ще подмине.

A
 не бива. Ще ми се да познавам повече такива хора. Да обикалям селата, да се наливам с местната ракия, да седя и да ги слушам. Ама не ми се получава, пробвал съм. Пия им ракията, мъча се да ги разговоря, ама не става. Вероятно цялата градска претенциозност ми е изписана по лицето и пианистките ръце, дето не са хващали мотика. И ме е толкова яд, че не мога ей така да вляза под кожата на тия хора и да ги разбера ... Да видя живота през техните очи. Както този филм е успял ...

Сигурно си казвате „Ей го тоя лигльо разглезен, не знае какво е, прави се на философ“. И сигурно сте прави. Но все пак вътрешната ми дилема стои, защото противно на всякаква логика не откривам никаква красота в практичната схема, която откакто се помня ми се пробутва за хубав живот. Визуализирам я като някой епизод на произволен щатски ситком. Някаква професия, няколко приятели, тъпи бъзици за кафе машината в офиса и кой не е почистил след себе си в кухнята.

Аз си искам българската дивотия ... Неподредената природа, локалната идентификация, директното говорене, клетвите, инатът ... Да се изкъпеш в мръсната река, да си философ на четири ракии, да си печеш кебапчетата върху табела с името на бащиния ти убиец, да не се огънеш пред затискащата те идеология...

Относно последното- както някога османските ятагани, а после и ботушите на "червените" са клали и ритали в главата българщината, така тихомълком днес това прави пазарната глобализация. Не толкова ме притесняват скапаното управление, закритите заводи и рушащите се градове ... Инатливата, непукистка балканска душевност тия неща ги преживява, макар и псувайки грозно. Ако зависеше от нея и вродената й солидарност, доброто щеше да се възцари. Но идеологичният каламбур на вековете не й оставят шанс, а сегашният може и да й види края, като я удави в айфони, международни коледни песни и свещенна разграфеност във всичко.

Ставам хаотичен, извинявам се. Просто от някакво време ме притеснява мисълта, че с моето поколение на Прехода и по българските земи ще изтлеем от Западната болест. Тази, която прави все едно дали си от Казанлък, Добрич, София или Северозапада; която те лишава от умението сам да си вариш ракията, да знаеш как да си направиш туршия, да седнеш пред масата с тези две блага на нея, и да говориш истински с някой, по възможност не за най-бързия път по който стигаш с колата до офиса. Много е плашеща мисълта, че нашето поколение ще забрави как се вари ракия. Дано ме разбирате.

А за тези сбърканите люде, които си мислят, че проблема на страната са „простите“ хора, представени в този филм. Вий... вий сте пустиняци. Идете и вижте Северозапада ... природата, сякаш изоставените градове и села, чешитите ... Почувствайте го и да си говорим истински, не само за „Химко-Враца“.

P.S. – Благодаря на моя приятел Виктор Дрогата, който наскоро ми припомни този филм. А той е визуална форма на далеч по-мащабен проект със същото име, за който можете да разберете тук. Авторът Николай Фенерски още пише едни почти интелектуалски текствове за OFF!News, както и има една-две свои изцяло свои книги. И да си кажа – илюстрацията в нашия сайт не е от филма. Това е гарата в Мездра, така както съветски лентов апарат я видя по залез слънце, през април 2013.

#Резерват #Северозапад #България #манталитет #идентичност #документален #филм #цигански #оркестър #Николай #Фенерски #nikolai #fenerski #severozapad #bulgaria #bg #bednost #бедност

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018