З абележително красиво заснет, Rocket Wars на Salomon Ligthelm ни разказва за любопитния обичай на остров Вронтадос в Егейско море, където всяка година в нощта срещу Великден членовете на две местни енории си спретват бой с хиляди фойерверки. Целта на всяка от воюващите страни е да порази църквата на отсрещния хълм. Макар на сутринта да се броят точните попадения, по традиция и двете „армии” се самообявяват за победили, след което се договарят с врага да разчистят сметките си на следващата година.
 
Традицията, казват, води началото си от времето на османското владичество, когато се ползвали не фойерверки, а истински оръдия, за да се държи поробителя далеч. И както става с не един и два стари обичая – и този предизвиква дискусии в днешно време. От филма разбираме, че участниците в него си имат проблеми с полицията и закона. Кратка справка в интернет дава възможност да научим, че други местни не гледат с добро око на ракетната война, тъй като понякога имуществото им страда от нея.
 
Макар случаите да не са напълно идентични, проблемите на гръцките ракетолюбители ми напомниха за жителите на странджанското село Бродилово, които си навлякоха гнева на природозащитници заради тричането на кучета. И ако мотивите на онези, които застават срещу двата ритуала са очевидни, то нещата с техните поддръжници далеч не стоят така.
 
Тук някъде следва да си зададем въпроса за функцията на традициите. Дали тя е връзката с дедите? Или пък хората ги следват по навик и без да ги подлагат под въпрос? А може ли някой, който не е роден на съответното място и не е живял живота на местните да ги разбере? Има ли той право да се меси в делата им?
 
Очевидно става въпрос за ценностен конфликт: от една страна имаме, в случая с ракетите, неприкосновеността на частната собственост. От друга – навярно комплекс от уважение към предците и свикналостта, водеща до нежелание за раздяла с обичая, а защо не и форма на канализиране на натрупано напрежение. Струва ми се, че, за разлика от родния пример, тук нещата се решават сравнително лесно с покриване на нанесените материални щети. Що се касае до кучетата в Странджа – трудно е да се измери тяхното страдание и уплаха, както и свързаността на собствениците им с миналото, след което да бъдат сложени на везната.
 
Оказва се, впрочем, че ракетната война привлича туристи към о-в Вронтадос. Сам по себе си този факт поставя нов проблем: разваля ли комерсиализацията даден обичай? Могат ли Кънчо, Джейсън или Анабел, които си правят селфи на фона на огнените дири от фойерверките да вникнат в предполагаемия дълбок смисъл на ритуала или за тях той е поредното попълнение в колекцията им от екзотични изживявания? Едва ли универсален отговор може да бъде даден, но доколкото повечето съвременни туристи имат потребителска нагласа, то в болшинството случаи отговорът на последния въпрос би бил „не”.
 
А концепцията за воденето на война в името на мира е в контекста на съвременната политика – смехотворна. Но ето, че шепа гръцки ентусиасти ни показват, че има как, макар на символно ниво – това да се случи.