26.2 20:00ч
Благоевград
РЕЖИСЬОР  
 NICK SCOTT
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Великобритания       година    2012      времетраене    2мин
жанр    Документален       технология    Игрално кино      тема    Щастие Израстване
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 9 Април 2014
И ма нещо странно в това да слушам как деца говорят за света и по-конкретно делата на човечеството. Децата са толкова неадекватни. Толкова не разбират какво им се говори и толкова не им пука за това, че усмивката им придобива по-висша стойност. Тази на чистотата и необременеността от нещата, които ние разбираме, но пък не харесваме. Неща като политика, пари, войни, поп култура, заглаждаща мозъчните гънки и прочие. Същевременно, децата, бидейки ненаясно със случващото се, са и най-осезаемата проекция на бъдещето. Те са хората, които ще наследят нашия свят и ще го развиват по същия начин, по който и ние. Но те все още не подозират за ролята, която сме им отредили.

Ето, затова ми е странно. Излиза, че ние се раждаме свободни с чисти и красиви съзнания, докато в един момент се озоваваме в система, в която никой не ни е питал дали искаме да участваме. За да го осмислите по-добре, замислите се за собствения си преход от детско мислене към такова на „възрастен“, колкото и относителна и размита да е границата при някои от вас. Ставате на 18 и разбирате, че трябва да сте образован, да изкарвате пари, да си плащате сметките, да отгледате семейство, внуци ще искате един ден, за да усетите своя висш принос към бъдещето... Всичко това е измерение на индивидуалното ни участие в системата. И забележете, тя е така направена, че вие сами искате да участвате и изброените неща си ги поставяте като цели.  Това е основната характеристика, която прави системата нещо повече от система. Това е цивилизация, защото системата не е самоцел, а прогреса чрез системата е цел. Хубава цел.
 
School Portrait, макар мимолетен и кратък и в естетиката по-скоро на документално-журналистическо видео, отколкото художествен филм, ми е фаворит. Накара ме да си спомня, че каквото и да се случва, в какъвто и свят да живея, каквито и проблеми да има, винаги има и втора гледна точка, която макар и да се свива, израствайки и поумнявайки, тя е първоизточника на моето аз. Детската гледна точка, с която съм се родил, открил света и чрез която в голяма степен съм формирал моята личност. 
#school #portrait #nick #scott #children #world #световни #проблеми #деца #documentary #документален #експеримент #experimental #2012 #Великобритания #UK #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
партньори
e-svilengrad.com
PR notes


TV Darts
PR notes


р. Велико Търново 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Под Mоста
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


Zoya
PR notes


Stenata
PR notes


Time Heroes
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Беглика фестивал Беглика Фест
TAM club Велико Търново
Stage Bar Благоевград
Къщата на Архитекта Стара Загора
Лятно кино в квартала Варна
Капана фест Пловдив
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018