РЕЖИСЬОР  
 NICK SCOTT
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Великобритания       година    2012      времетраене    2мин
жанр    Документален       технология    Игрално кино      тема    Щастие Израстване
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 9 Април 2014
И ма нещо странно в това да слушам как деца говорят за света и по-конкретно делата на човечеството. Децата са толкова неадекватни. Толкова не разбират какво им се говори и толкова не им пука за това, че усмивката им придобива по-висша стойност. Тази на чистотата и необременеността от нещата, които ние разбираме, но пък не харесваме. Неща като политика, пари, войни, поп култура, заглаждаща мозъчните гънки и прочие. Същевременно, децата, бидейки ненаясно със случващото се, са и най-осезаемата проекция на бъдещето. Те са хората, които ще наследят нашия свят и ще го развиват по същия начин, по който и ние. Но те все още не подозират за ролята, която сме им отредили.

Ето, затова ми е странно. Излиза, че ние се раждаме свободни с чисти и красиви съзнания, докато в един момент се озоваваме в система, в която никой не ни е питал дали искаме да участваме. За да го осмислите по-добре, замислите се за собствения си преход от детско мислене към такова на „възрастен“, колкото и относителна и размита да е границата при някои от вас. Ставате на 18 и разбирате, че трябва да сте образован, да изкарвате пари, да си плащате сметките, да отгледате семейство, внуци ще искате един ден, за да усетите своя висш принос към бъдещето... Всичко това е измерение на индивидуалното ни участие в системата. И забележете, тя е така направена, че вие сами искате да участвате и изброените неща си ги поставяте като цели.  Това е основната характеристика, която прави системата нещо повече от система. Това е цивилизация, защото системата не е самоцел, а прогреса чрез системата е цел. Хубава цел.
 
School Portrait, макар мимолетен и кратък и в естетиката по-скоро на документално-журналистическо видео, отколкото художествен филм, ми е фаворит. Накара ме да си спомня, че каквото и да се случва, в какъвто и свят да живея, каквито и проблеми да има, винаги има и втора гледна точка, която макар и да се свива, израствайки и поумнявайки, тя е първоизточника на моето аз. Детската гледна точка, с която съм се родил, открил света и чрез която в голяма степен съм формирал моята личност. 
#school #portrait #nick #scott #children #world #световни #проблеми #деца #documentary #документален #експеримент #experimental #2012 #Великобритания #UK #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018