12.8 20:30ч
Благоевград
Изкуството не трябва да се занимава с посредствени неща. То трябва остро да атакува и да е крайно само по себе си. Ние като хора, които се надяват да правят изкуство, естествено, че бихме искали да провокираме и да набелязваме основните горещи точки, било то актуални или свързани с миналото. Но не бихме искали да сме коректив, по никакъв начин. Не бихме искали да осъждаме, но бихме искали да показваме, да разобличаваме, да отваряме една прясна рана, която хората още не усещат, че е рана. Ако можем да отворим очи, вместо да коригираме поглед – това би било чудесен резултат. Но наблюдението ти за хипербола е точно.
Интервю с Николай Драганов и Петър Бояджиев
прочети повече

directors  
producers  
writer  

държава    България       година    2019      времетраене    27мин
жанр    Драмедия       технология    FX ефекти      тема    Отчуждение Сложни взаимоотношения
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Лора Ваклинова
публикувано на 16 Март 2020
Ф еноменът SEEN разгръща една пулсираща тема за влиянието на социалната среда върху човешките взаимоотношения. Представени са три отделни истории – на тинейджърите, на семейните млади хора и на малко по-възрастните. Диалогът е заменен от кратки, механични съобщения, хаотично разменяни в чат.  Усещането за мекото полюшване по копнежа на нещо случващо се някъде другаде присъства от началото до самия край. Да искаме да се свържем с другия, а да не можем, да сме там, а да ни няма, да мислим, че общуваме и същевременно да изгаряме в самотата си - са само част от дълбоките послания, заложени във филма. В контекста на времето, в което живеем, онлайн общуването е по-бързо, по-лесно, по-достъпно, но тревожен остава въпрса за нарастване на неспособността да се свържем емоционално помежду си, което от своя страна задълбочава и неумението ни да се превърнем в стойностни събеседници.
 
Захласнати в желанието да впечатляваме, потопени в дигиталните канали, не усещаме как капка по капка губим идентичността си, а без нея и начина си на общуване. Интересен е парадоксът, който откриваме в ума на героите - искаме да ни видят, но отказваме да се покажем. Стремежът към търсене на възхищение в обществото и неговото непостигане поражда у нас чувство на неудовлетворение. Голяма част от дразгите с други хора са огледално отражение на нестихващия вътрешен спор у човек и непризнаването на факта, че не харесва себе си. Потапяме се безмълвно в нечии животи, създаваме илюзии, подслоняващи нараненото ни его, само, за да можем след това да избягаме със своето „ок“. 
 
Сюжета изгражда в представите ни една друга гледна точка – тази на наблюдателя. Колко често вглъбени в смартфоните сме в състояние да вдигнем глава и да се погледнем отстрани, да погледнем другите отстрани и да осмислим дадена ситуация? Както споделят в свое интервю режисьорите Петър Бояджиев и Николай Драганов:
"Профилите на хората все повече заприличват на малки медии, но те трябва да бъдат както двигател така и локомотив, както локомотив така и вагон, както да показват пътя, така и да го следват."
Петър Бояджиев и Николай Драганов
 
Създателите споделят още, че ние сме в процес на нещо, с което се отъждествяваме и те първа ще разбираме дали това е вредно или полезно за нас.
 
Тинейджърът, виртуално галещ шепа женски души, въплъщава образа на нестихващия и непокорен дух на битието, жадно търсещ своя лъч надежда за все още неосъществения си потенциал.
Втората история, в която чаши са наляти с хиляди премълчани думи и нестихващи емоции, препраща зрителя към атмосфера на семейно отсъствие. Олекотяването на кадъра от бутафория, способства за създаването на усещане за безвремие. Нежните тонове на жълто, зелено, кафяво топло преплитат своята енергия и приканливо посрещат госта на масата. Удобството на човека, с времето разбира, че преминава в графата „неканен гост“.  Да се отбиеш за кратко, да си помълчите за още по, за да се обърнете с гръб един срещу друг завинаги. Но вместо това избираш да останеш. Изблик на смирение и осъзнатост блика от напрвавения избор.
 
Последния разказ е сякаш най-чувствен и чист. Елегантността на студения апартамент примамливо създава у зрителя предчувстие, че нещо греховно е на път да се случи.  Носталгия по  преживяното време се прокрадва в спомените на възрастния мъж, тъжно напомняща за своето  съществуване. В този наратив, единиствения начин да запазиш любовта към любимата си, е като не я осъществиш докрай.
 
​Seen – един филм за отсъстващите присъстващи
#SEEN #is #a #realistic #short #story #(27'), #expanded #in #a #triptych, #which #aims #to #raise #questions #about #the #state #and #future #of #our #relationships #influenced #by #modern #technologies. A #young #man #and #woman #are #having #dinner #together, #looking #for #a #solution #to #their #problems. A #modern #teenager #writes #to #his #love, #while #looking #for #himself. A #mature #man #lives #in #his #past, #while #looking #for #his #continuation. What #brings #together #the #characters? # What #do #they #find? # What #do #they #see? #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018