режисьори  
продуцент  
монтаж  


България Македония     •     2012     •     36мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Комедия, Пародия
технология
Игрално кино
теми
Приятелство, Вдъхновение
автор
Ангел Иванов
публикувано на 5 Март 2018
К иното и изкуството изобщо има привлекателната способност да бяга от клишетата и да интерпретира очевидности, както си поиска. И всъщност да преобръща очевидностите, които спират да бъдат такива – те вече не се виждат, а се гледат със собствени очи.

Показваната реалност можеше да бъде такава – и така щеше да бъде по-близка до реалността: долнопробни чалга-парцалани от село реализират себе си чрез пошъл проститутски секс по коли и адреси.
Е, да, ама не: преживяваме историята на 2 симпатично елементарни девойки, които преживяват живота си така, както го разбират. Нещо повече, вътрешната им логика е защитена драматургично и ние някак също я разбираме.

И отново – този филм щеше да е изобличаваща сатира за българската действителност, ако беше мислен, правен и живян като такава. Но не е и не бива да се чете така. По-близо е до пародията. Всичко е подчертано, стилизирано и преекспонирано. Като ще е кич – да бъде кич! Баш турбо гига мега нано кич. С други думи, платформите и токчетата ще бъдат свръхвисоки, миглите свръхдълги, гримът свръхтежък …
Ще бъде: “Цък – Лей – Бум – Екстра!“

Ще снизходим и естетизираме кича, чалгата и пошлостта, ще проявим разбираме към тях, ще ги оправдаем дори, ще бъдем всеопрощаващи и всеобичащи. Готино! “Шшшт … Попей ми!“ изненадва и забавлява. Той е сладка розова дъвка. Не, по-добре жълта лимонада в голямо пластмасово шише. Или пък червена боровинка …

Уморихме се от млади творци, бунтуващи се срещу чалгаризираното общество и чиито дебюти, които все пак не успяват да кажат всичко за света, човека и живота, в крайна сметка се оказват … свръхчалга.
Тук не е така. Защото няма претенция за висок смисъл. Парадоксално защото се естетизира тъкмо претенцията. Освен всичко, филмът е изпипан визуално. Контрапунктът между широката зелена първична природа и поле и сценографията е търсен и подчертава условността – леопардова кожа върху девствена земя. Музикалната картина също работи за условността – та това е в известен смисъл мюзикъл, бурлеска. Всичко води към някаква приказност, притчовост. Това съвсем не е България и може би тъкмо заради това толкова прилича на нея.

Абсурдизмът и (само)иронията се провиждат на всяко ниво. Високият театрален звяр Снежина Петрова (си) играе Курайма – сюрреалистична орисница-певачица-дойка-маман. Само това е достатъчно, за да се улови общият дух. Това не е сериозно кино, а игра. И именно заради това филмът има сериозен успех. Кинаджиите и артистите въобще по презумпция трябва да си играят като деца на детска площадка. Да бъде точно толкова спонтанно и непринудено.

И от време на време да пускат зрителите и себе си по пързалката. Филмът сякаш казва: “Тихо там с вашите грандиозни идеи … Нека просто се посмеем … и попеем!“
#Шшшт... #Попей #ми! #/ #Shhh. #Шшшт... #Попей #ми! #/ #Shhh... #sing #to #me! #sing #to #me #шшт #шш #попей #ми #шшшт #попей #ми

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Go Guide
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Под Моста
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проекта се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018