09.4 19:30ч
Велико Търново
2011
номиниран
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2010      времетраене    7мин
жанр    Комедия       технология    Игрално кино      тема    Иронични обрати Предразсъдъци
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ивайло Дончев
публикувано на 14 Март 2020
П олският писател Станислав Лем пише в „Соларис”, че „хората искат да унищожат онова, което не разбират”. Преди да искат да унищожат обаче всичко започва със страх. Дали мозъкът ни е устроен така, че да пести енергия от опознаването на непознатото е въпрос, който ще оставя на неврофизиолозите, но е факт, че в общия случай – когато става въпрос за страх от различното и произтичащите от него агресия и омраза – в основата обикновено имаме неразбиране. Shopping на Димитър Коцев изследва тъкмо този проблем.

Началните кадри ни ориентират в обстановката – горещ летен следобед. Действието (противно на сведенията, които добиваме от превозните средства) – спокойно би могло да се развива някъде на Черноморието, например в Обзор. Виждаме скучаеща продавачка в магазин за спортни стоки, „съмнителен тъмен субект от ромски произход” и рицарят с жълто такси „Окей”, потник и ланец на врата, който спасява деня. Всичко е в реда на нещата.

Би могло да се каже, че Shopping е филм-анекдот. По структурата си прилича на един от онези вицове, в който има първи, втори и т.н. ден. Досущ като в тях – и тук имаме неочаквана развръзка. Противно на предразсъдъците на зрителя, „тъмният субект” се оказва обикновен човек, който най-чистосърдечно иска да си купи екипировка за – да речем – водни ски. С това решение (и най-вече с третираната тематика) филмът на Димитър Коцев напомня два други късометражни шедьовъра – The Lunch Date (1989) и Pizza Verdi (2011). Нещо, което отличава Shopping от тях, е решението на режисьора да не използва реч. То е ефектно и подсилва посланието, че всички сме на първо място хора – без значение на какви езици говорим и колко пъти ще употребим „бате” в изречение, за да си купим спортен артикул.

Добри думи заслужава и играта на Малин Маринов, който изглежда неловък още с появата си. Вижда се, че не принадлежи в магазина. Докато се предвижва между рафтовете крачи като някакъв квазимодо. Жестовете му са сякаш детски, а когато изсипва спестяванията си пред очите на продавачката – в погледа му четем не обвинение, а човешко разбиране – онова, което е било отказано на него самия.

Финалът на филма е, с лекота, блестящ. Чистата радост от живота, която в добрия случай сме свикнали да асоциираме с циганското сърце, манифестира по необичаен, но ненасилен и естествен начин. С това Shopping окончателно слага предразсъдъците ни да спят. При това – без от него да лъха на някаква Хелзинска комитетщина и тренди толерантност, изкуствено и поучително набутана във филмова лента. А това, напоследък, освен че е особено достойнство, си иска доста майсторлък.
 
#Скучен #ден #в #магазина #за #сърф #екипировка. #До #момента, #в #който #не #влиза #съмнителен #клиент. #Предстоят #ли #проблеми? #Нещата #невинаги #са #такива #каквито #изглеждат #на #пръв #поглед.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018