05.7 19:30ч
София
режисьор  
продуцент  
сценарист  
dancer  


Великобритания     •     2017     •     5мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Философски
технология
FX ефекти
тема
Съзнание
автор
Василики Драконтаиди
публикувано на 13 Февруари 2018
К расив филм, съсредоточен върху ума на страдащите от депресия, целящ да обогати разбиранията ни за заболяването без да го стигматизира. Посланието е предадено с хармонично единство между балетен танц, изпълнен под вода, вдъхновяваща музика и поетична визия. Цялостно лирично излъчване е постигнато благодарение на смелото решение на режисьора Louis-Jack  да заложи на неочаквано изящна трактовка на така мрачна тема. Огромен е приносът на хореографката Charlotte Edmonds, вдъхновена от автопортрет на ирландския художник Ian Cumberland, в който го виждаме потопен във вана с костюм, който е достоверно пресъздаден и облечен от Francesca Hayward – балерина от най-висш ранг в лондонския Кралски балет, зашеметяваща с професионалното си изпълнение и звездно присъствие във Sink or Swim. 

Изразните средства във филма са изчистени и извеждат убедителен душевен портрет, изграден само с най-нужното, за да се проникне в сърцевината на проблема.Чрез тях зрителите са въвлечени в тайния, потискащ свят на депресията, конструиран като подводно пространство. Тлеещата палитра допринася за тягостното усещане – във вариациите си на черно и тъмносиньо, а техен контрапункт са меките тонове на проникващия лъч светлина. Множеството струи балончета, запечатали в себе си дъха на героинята, крепят и спояват композицията.

Зрителите са окуражени с предварително поемане на въздух за предстоящото гмуркане и бързо са притеглени в дълбините на съзнание, залято от мрачните води на депресията. Пропадането на героинята  е и нашето едновременно слизане заедно с нея в тъмните дълбочини, където сме предизвикани за емпатично съпреживяване на болката.

Забавените, изящни движения на Francesca Hayward  ни унасят в съноподобен свят – красив и летаргичен – но  същността му е на бойно поле, в което ще се слеем с балерината в кризисния момент на отпор, с който тя цели да си върне властта над собствения живот. 

Акцентът несъмнено пада върху танца, изместил традиционния наратив като форма на изказ, поради бедността на обикновения език да внуши турбулентни чувства, които нямат превод. Изящните линии, които рисува с тялото си, са начинът за комуникация, чрез който балерината се превръща в медиатор, разкривайки чрез движение състояния на отчаяние и борба, които са някъде отвъд – в някое равнище на ума; в този смисъл тя надскача ролята си на инструмент, в тази на истински артист.

Как реч ще улови и предаде същността на заболяване, което е забулено в мистерия, заради неспособността, както на професионалисти, така и на самите живеещи с депресия да дадат логично и задоволително обяснение на въпроси свързани с появата ѝ? Ако се опрем на художникът Ian Cumberland и неговото впечатление от празнотата, която цари в обществото, отговор можем да търсим в смилащото, съвременно ежедневие, изплюващо ни изпразнени в края на работния ден, оставящо ни в състояние на инертност и апатичност към дребни красоти и към всички останали; всичко това проправя път на депресията, изпълзяваща със студените си ръце от нашите непрогледни недра, за да ги сключи в задушаваща  хватка около врата ни. И действително нейният извор е някъде в нас, защото, както разкрива краят на филма, цялото действие се е разиграло в главата на героинята. А дали изплувалото лице е това на победоносец? – оставено е на нас, зрителите, да преценим.

Не може да се пропусне и напомнящия биосонар звук преследващ неуморно кадрите, карайки ни да се запитаме: кой кого търси? Дали ние търсим изгубилите се, или това е техният отчаян повик към нас? Връща ли се празно ехото на посмелите да поискат помощ? Има ли някой в обкръжението ни, чиито викове и ридания остават глухи и пренебрегнати? Дали някой наш близък точно в този момент не сподавя мъката си?

Страдащите от депресия и други психични заболявания гаснат тихо. понякога е нужна съвсем малко помощ, за да забележат лъча и, че светлината му може да е дори заслепяваща.

Има смисъл от борбата. Има смисъл да се гледа този филм.
#потъвам, #потъване, #плуване, #балет, #настояще, #депресия, #хореография, #sink, #swim, #ballet, #nowness, #depression, #choreography

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Go Guide
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Под Моста
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Association
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2018