25.2 19:00ч
Севлиево
РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ  
ПРОДУЦЕНТ  
 Борислав Ингилизов
 НБУ
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2012      времетраене    2мин
жанр    Философски Експериментален       технология    Анимация      тема    Голямата картина Сюрреализъм
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ивайло Дончев
публикувано на 26 Март 2015
С трелките, които „жънат” – дали асоциацията с косата на смъртта е рационално търсена или интуитивно намерена – едва ли някой може да каже. Както не е ясно какво е накарало Боби Ингилизов да оцвети циферблата си в жълто – този цвят, който при Далчев се свързва повече с отиващия си живот и смъртта, отколкото с животворните протягания на Слънцето към Земята, да речем. Разбира се, „Дяволско” тук е само отправна точка. Между двете творби може да се спускат и още от мостовете на асоциациите, с или без да се стига до самоцел.
 
Ако се хранехме с време, то най-вероятно щяхме да умираме от затлъстяване. Героите в „Сиво и Сиво” обаче са някак хърбави. Сигурно имат много добър метаболизъм. Горят калориите-секунди достатъчно бързо. Секунди, които дори не са техни.
 
Нека се абстрахираме за момент от схващането, че времето е само идея, илюзия, създадена за наше улеснение. В крайна сметка – и то, като самото време, е идея, продукт на човешкия разум и би могло да бъде не по-малко илюзорно.
 
А сега нека се замислим: колко от времето на другите, с които сме свързани в едно цяло, крадем? Ежедневно, занимавайки ги с мимолетните си и незначителни проблеми, желания, страхове? Крадем от тях, но без да печелим: получава се нещо като черна дупка за мигове. Те се губят безвъзвратно, пропадат в небитието. Дали това иска да ни каже и филмът с последното пускане на водата?
 
Накрая нека помирим търкалящите се във философска (с)хватка гледища: донякъде е парадоксално, но най-ценният ни ресурс – времето – е наша измислица. Това не значи, че то не съществува. Една от най-великите ни способности е тъкмо тази: да раждаме идеи. Да творим, а с това – да приличаме на богове. Тук някъде се крие и изходът от сивия лабиринт.
 
Ако затворим очи и се заслушаме в общия звуков фон, който мрежата от хора-кенефи произвежда, ще чуем десетки гребци. Роби, които не подозират, че засилват кораба на цивилизацията към крушение. Остава да пуснем греблата.
#Сиво #и #Сиво #Grey #& #Grey #България #Bulgaria #2012 #анимация #animation #философия #philosophy #време #time #Mouse-X #Ивайло #Дончев #Ivaylo #Donchev

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018