21.6 19:30ч
София


ревю
име
e-mail



автор
Боряна Тодорова
публикувано на 6 Юни 2019
С лава Дойчева е завършила режисура в Лондон. Познаваме я като актриса, режисьор и сценарист. Сред филмите, в които играе, са „Обърната елха“ и „Асансьор за пациенти". Асистент е на Ралица Петрова при направата на „Безбог". В късометражния филм „Брак" тя съчетава и трите роли – пише сценария, играе в главната роля и режисира. „Брак" е част от селекцията на Кинематограф за фестивалите: Лаго фест (31.05 в Самоков), Капана (1.06), Долна Малина (1.06), Wake up (5.07), Fun Навън (10.08 В Трявна). Също така ще бъде част и от програмите на Лятно кино в квартала във Варна, Лятно кино в парка в Пловдив и Лятно кино във Велико Търново.

„Брак” е един изключително искрен филм. В него ти си режисьор, сценарист и главна актриса. Коя от трите роли ти позволи най-искрено да разкажеш историята си?
Не мога да ги разделя на три. Те бяха някак си свързани, макар и не изначално. И в трите съм се опитвала да бъда максимално искрена. Най-лесно ми беше в играта, защото там резултатът е най-видим, директен - или е истинско или не е, веднага се разбира. Докато като пишеш или монтираш, конструираш някакви неща постепенно, налага ти се да подреждаш и препродреждаш, и искренността се трупа и дистилира бавно.

Би ли играла отново?
Аз имам още една роля след тази. И бих играла пак, играе ми се. Но трябва да е много смислена ролята и да повярвам в нея. Да знам, че имам какво да дам и да взема от нея. Ала в свой филм скоро няма да си го позволя…
 
Спонтанно ли беше решението да играеш?
Не. Първоначално сценарият беше за две момчета. И в това аз се чувствах спокойна, незастрашена. Обаче в един момент с моята продуцентка Ралица Петрова, която е мощен режисьор сама по себе си, седяхме в някакво заведение и обсъждахме кастинга мисля. И тя изведнъж от нищото каза: „Абе Слава, защо тази история не е за жени? Защо се криеш?”. И в момента, в който го каза, аз си дадох сметка, че тя не само е права, а и че трябва аз да го изиграя. Беше моментално превключването. Първата ми реакция обаче беше, че не мога. Едно много категорично - не мога. И повече от месец се тормозех и лашках - хем знаех, че е правилното решение, хем наистина мислех, че не мога толкова да се оголя, че няма да издържа. Не бях готова тогава. Дойде обаче фестивалът в Берлин, там бяха селектирали Брак в една програма за развитие и първото нещо, което ми каза менторката, която ми бяха назначили, беше: „Защо си написала филм, в който две жени само приличат на мъже? Кого се опитваш да заблудиш?”. И щом тя го каза, аз знаех, че няма мърдане и се предадох. И в рамките на тази програма пробвах и за пръв път го представих като история с две момичета. Реакцията беше силна и аз казах добре - правим го.

Как избра актьорите?
Специално за „Брак”, всички хора, които са в основните роли, са ми много близки на сърцето. Вярвам, че режисьорът може да работи с всеки човек или актьор, стига да имат специална връзка с него и да си имат доверие. За мен е много трудно да взема непознат човек независимо от качествата му. Ние трябва да се обичаме или да се заобичаме в процеса, да сме готови заедно да минем през цялото преживяване. Конкретно в „Брак” щом като поставих себе си в главната роля, имах нужда от истински, близки хора до мен. Майката беше изиграна от човек, която ми е била като майка още преди дори да се появи дори идеята за този филм. И смешното е, че аз дори много късно загрях, че тя е най-точният човек. Беше ми пред очите през цялото време а аз я провидях на късен етап от кастинга - нашите отношения са истински и ценни и на всичкото отгоре дори си приличаме. Има някои неща, които не могат да бъдат изиграни. Въпреки конфликта ни във филма мисля, че се усеща, че има и любов между нас. Това трябва да е там, не може да бъде изиграно.

Винаги се стремя да вземам хора, които по някакъв начин са героите си. В гръбнака на това кой е този човек да има съвпадение с това кой е този герой. Много актьори не са съгласни, но моят опит пред и зад камерата показва това - не можеш да изграеш всичко. Важно е да приемеш, че имаш нещо, твое си фундаментално и когато те вземат за роля, това е, защото това нещо си е на мястото и ти си го въплътил и то е ценността. Аз винаги търся гръбнака на героя у човека. И когато има някакви връзки между хората в сценария, винаги се опитвам да намеря човек в обкръжението на актьора, за да не илюстрираме или тепърва да градим отношения. С тези мисли обаче може би трябва да снимам документално кино. Все повече ми се върти.

„Брак” е много женски филм. Напоследък си даваме сметка колко липсват женски образи в киното, липсват и в представянето на различното. И тъкмо заради това този филм е много важен. Беше ли цел наблягането на женските образи?
Освен осъзнаването, че ще бъде по-искрено ако разкажа това което познавам, след това не съм се замисляла, че повечето герои и главни действащи лица са жени. Стана естествено и вероятно е отражение на това, което ми е интересно на мен. Това познавам и за това говоря.
Замислих се защо жените са провокаторите във филма. Мисля, че отговорът е, че жените много често са по-интуитивни и усещат някои дребни неща и могат да влияят повече, т.е. дребните неща, които се случват на тази сватба, те са тези, които ги забелязват. Но естествено, аз много искам да правя филми за жени, защото това е моят свят и искам да го видя отразен, а това все още е рядкост в киното. Да виждаме комплексни женски образи както в живота – с тъмно, със светло и с всичко по средата. Да, по някакъв начин правя такива филми, каквито искам да гледам.

В „Брак” героите са многопластови. Майката е много интересен герой. Интересна е и гостенката на сватбата, която прави забележка. От какви мотиви са водени те?
Майката за мен наистина не е лош герой. Нейната слабост, ако може така да се нарече, е нейната пасивност в отказа й да погледне нещата в очите. А пък тази мотивация вероятно произлиза от притеснение, незнание как да се справи ако истината излезе наяве. Това притеснение е най-вече е в посока страх - като родител тя иска най-доброто за детето си и се надява, че определени сблъсъци и трудности могат да бъдат избегнати. Още не е достигнала до това, че по-силно от истината няма - тя освобождава. А лелята, аз съм си я представяла като жена, която е нещастна в собствения си личен живот. Невъзможността й да се справи с това свое нещастие започва да се отразява в отношението й към другите – захапва ги леко, побутва, всичко само за да не погледне в собствената си чиния.

Имаше една бъбривост у всички герои с изключение на двете момичета. Каква беше ролята на диалога във филма?
Мисля, че на сватбите всеки си има роля, която изпълнява и си знае къде му е мястото. Отиваш там, знаейки какво ще се случи. Всеки си кара по неговия си сценарий и реплики. Винаги се стремя да снимам с минимално количество диалог и тук, тъй като нямаше как да го избегна, се опитвах да използвам диалога повече като фон, отколкото като движещ действието. Нямаше как да се мине без някакви ключови реплики, но целта ми беше да ги огранича до минимум, останалото да бъде просто шум и боботене.

Имаше изобилие от детайли. Например, на мен много ми хареса, че от всички жени само Яна пиеше твърд алкохол. Откъде дойде този детайл?
Не си спомням вече дали беше мое съзнателно решение или пък решение на художничката. Спомням си, че като нареждахме масата, аз категорично исках да имам чаша ракия. Това е някаква малка революция, но и отражение на личната ми реалност. Все още е нещо, на което не се гледа с добро око – жена, камо ли млада момиче, да пие твърд алкохол. Винаги има едно повдигане на вежди при поръчването. Случва ми се редовно. Интересно е, че на такив тип събирания всички погледи са обърнати към жената - дали си спазва ролята и сценария. Мъжете могат да правят каквото си поискат на една сватба, включително пълно пиянско отрязване, докато за едно момиче, особено ако е неомъжено, не стоят така нещата - за нея всяка стъпка може да е погрешна.
#Сватба. #Момиче. #Гардероб. #И #един #избор, #който #трябва #да #бъде #направен #веднъж #завинаги #– #срещу #течението #или #срещу #самата #себе #си. #слава #дойчева #slava #doytcheva #homosexuality #whole #choice #parade #fake #ego #его #парад #фалшив #борба #хомосексуалност #любов #love #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018