11.7 20:30ч
Пловдив
2019
номиниран
director  
producers  
writer  

държава    България       година    2018      времетраене    16мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Сложни взаимоотношения Враждебност
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 8 Юни 2020
С оледад. Думата идва от испански език и означава „самота“. Интересен е този избор за заглавие, като че ли леко заиграва ума на зрителя, че Соледад е името на главната героиня, но се оказва нещо много повече. Соледад като тъкан, която обгръща героинята, Соледад като кинематографична естетика, Соледад като състояние на духа.

Късите филми обикновено имат толкова силни идеи, обрати и художествени елементи, върху които може да се гради комплексен анализ, че рядко остава време да се говори за актьорите и тяхната игра. В случаят, обаче, „Соледад“ не би бил това, което е, ако не е актьорската игра. Този филм ни предлага великолепното присъствие на Анна Банкина и Михаил Стоянов, които стоят не просто убедително, а ни отвеждат в техния сив, но същевременно много чувствителен свят.
Още с първия си кадър, „Соледад“ прави заявка, че ни предстои нещо. Не знаем какво, но усещаме, че е там. Камера, следващата героя си отзад не е нещо, което виждаме често в киното. Това е особен естетически избор, тъй като създава у зрителя усещане за интровертност, поставя го в позиция на тих наблюдател, който следва, а не води проницателно. Водачът на историята е героя, и този път на зрителя не е предоставена привилегията да бъде „всевиждащ и всечуващ“.
„Соледад“ е филм, който се усеща повече, отколкото се мисли.

Сюжетната информация е толкова оскъдна, че ние не познаваме съдбата на героите по-добре от тях самите. Едва така съзнанието остава освободено от мисли и започва да усеща пълноценно.
Удивително е как простотата на бита и сюжета като цяло, контрастира с дълбочината на героите и на тяхната емоционалност.
„Соледад“ е семпла история със сложно въздействие.

Като се има предвид самотното начало на филма, изпълнено с уважение, любов и празнота, внезапната среща на Бабата и Момчето определено внася интрига, която ни вади от меланхолията и ритъма на самотните стъпки. Вече назрява конфликт. Тишината бива нарушена от нещата, които героите си казват с погледи.
Точно тук „Соледад“ започва да оставя уверено своя уникален отпечатък върху вечното световното кино.

В този напрегнат момент се случват много неща и е възхитително, че те до голяма степен се случват изцяло в главите ни – и на героите, и в нашите като зрители, а в сцената почти липсва реално движение. Конфликтът така и не се осъществява. Агресията на един младеж бива разколебана от достолепния поглед на една жена. В неговия поглед започва да се разкриват корените на агресията – страха. В нейния поглед започва да се разкрива Бог.

Цялата сцена, въобще, е изтъкана от контрастна символика. Бавно, с разгръщането си, тази сцена се превръща в титанична среща на няколко нива едновременно.
Младостта срещу старостта.
Агресията срещу смирението.
Сина срещу Майката.
Бъдещето срещу миналото.
Страха срещу любовта.
Злото срещу доброто.
Една невероятна среща, в която Любовта победи Страха. Но накрая на филма… Самотата победи.
„Соледад“ започва в самота и завършва в самота.

Краят на „Соледад“ е достоен, но много тъжен, защото той отваря втора празнина, която боли доста повече. Дядото си е извървял пътя, но Внукът е още жив и ще бъде жив дълго, а се оказва неспособен да забележи дори къде се намира. Да осъзнае кой стой зад неговия гръб. Да погледне баба си в очите.

По всичките си показатели като драматургия, актьорска игра, история, операторска работа, въздействие, режисура, „Соледад“ е един великолепен филм. Но това, което го прави „класика“ е, че е и невероятно точно отражение на действителността.
Филмът удря едновременно право, и в сърцето, и в болката на българската душа – изчезващото село и все по-изтъняващата връзка между старите и младите поколения.

Именно изгубването на тази духовна връзка води до ситуация в която българските синове са готови да бият с тръби Прародителите си. А именно тази връзка е от ключово значение за това дали мъдростта и смирението на Старите ще текат по естествен път към Младите. Главната героиня се опитва да му даде „житейски урок“, но тя самата не го издържа. Пропастта между двамата е твърде голяма, за да може да се получи някакъв проблясък. Тя видя Внукът си толкова променен до неузнаваемост, че предпочете да продължи да живее сама със спомените си и да не променя житейската константа.
#тийнейджър #баба #разпад #на #човешките #взаимоотношения #нападение #престъпление #криминален #момче #злоба #grandmother #relations #crime #criminal #boy #hatred #teenager #lonely #loneliness #bulgaria #bulgarian #village #misery #poor #family #traditional #family #семейни #ценности #българия #българско #село #мизерия #бедност #възрастна #жена #страх #fear

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018