09.4 19:30ч
Велико Търново
director & writer  
director of photography  
production designer  
 Alex Kavutskiy
 Ryan Thomas
 Ester Song Kim
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    САЩ       година    2019      времетраене    16мин
жанр    Драмедия       технология    Игрално кино      тема    Човечност Иронични обрати
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 28 Ноември 2019
С покойното начало на историята се обръща рязко момента, в който разбираме причината за посещението – едно извинение, последвано и от признание, което ни заковава. Не само е доста неочаквано, но и извиква някакво страхопочитание у нас, въпреки несръчното поднасяне. Дори със забележки, момчето ни печели със смелостта си да се изправи мъжки и да си каже. Това е едно много трудно признание.
Да събереш на едно място причинител на катастрофа, жертвата с отнета способност да ходи и мъжа й… Някой да ми го беше казал, нямаше да повярвам колко оригинална история ще излезе.

От една страна макар и битово драматичен филм без много динамика на пръв поглед, откриваме колко много динамика може да има в нишките на човешките отношения, особено в тази конкретна ситуация. Тя е толкова странна, а толкова човешка, толкова истинска. Там е фино, но и завладяващо, защото е най-близо до нас зрителите, защото е много близо до сърцето. Филмът разведрява със свеж почти неусетен хумор, но е всъщност доста емоционален.
Човек прекарва основно будното си време в работа и взаимоотношения.

Затова и всяка история, фокусирана върху отношенията, а не зрелища и екшън, може да навлезе в душите ни неочаквано дълбоко. А за шофьорите този филм е специален, нищо чудно да им притрепва от мисълта за катастрофа.
Това е филм за шофьорите. И за секундата невнимание.

… и за прошката, и за доблестта, но и за егото…

До последно уж няма его, всичко е доброжелателно, сърдечно, но накрая… Краят е велик. Краят всъщност открехва завесата зад видимата – благовидна страна на човешката природа. В дълбочина, нещата са по-сурови. Дори когато искаме да излеем душата си на друг, не е ясно всъщност дали подбудите ни не са (почти) изцяло егоистични. Всъщност кой може да каже дали по-големият му проблем е съвестта му, която го държи безсънен, или наистина му пука за чувствата на жертвата.

Ето това „--(почти)—„ фокусира зрителното поле върху фината и неясна граница, около която се завърта и цялата история – границата между прошката и омразата.

Впечатляващо, да не кажа велико е как режисьорът и сценарист (Alex Kavutskiy) наслагва върху тази граница още четири други – границата между приятелството и любовта, границата между бъдещето и миналото, границата между страха и мира, границата между скатаването и истината. А истината се оказва и затвор.

Squirrel е голям филм, почти колкото голям е и дивия „Луда надпревара“, който е феноменално добър избор за фоновата, но съществена роля, която изигра в сюжета на Squirrel.
 
#car #accident #fortitude #forgive #meager #apology #america #us #road #spinal #nerve #family #прошка #катастрофа #автомобил #сблъсък #collision #умение #да #прощаваш #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018