21.3 19:00ч
София
director & writer  
producer  
 Galina D. Georgieva
 Shtipka NGO
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
noblink.bg
държава    България       година    2015      времетраене    20мин
жанр    Драма Философски       технология    Игрално кино      тема    Бунт Изборът
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Константин Мравов
публикувано на 13 Януари 2019
П розорците — затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата — листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“
 
Така започва стихотворението "Повест" на Атанас Далчев, което е дало заглавието на филма "Стопанинът на къщата" на Галина Д. Георгиева. Филмът е от 2015 и представлява своеобразна епитафия (надгробно послание) на лятното протестно движение в София, две години по-рано. Онлайн премиерата на "Стопанинът..." се осъществи в първите дни на 2019 през YouTube канала за българско кино "No Blink".  
---
Във финалната сцена на късометражния филм главният герой, студентът по журналистика Константин, символично пита приятелите си във Фейсбук дали някой си спомня как започва стихотоврението на Далчев, завършващо със "Стопанинът замина за Америка". Символичният и буквален отговор - още от началото на стихотворението Стопанина го няма.
---
Филмовият разказ на Георгиева майсторски събира в себе си горчивината, която протестната вълна от 2013 остави в т.нар. Деца на прехода - поколение, което особено в София изживя своя единствен, общ, кратък революционен момент именно тогава.
Главният герой, за мен, е успешен събирателен образ на всички нас - сякаш до онзи момент нямали търпение пламенно да посочат българската несправедливост и да се поставят като нейна противотежест. Парламент с точно онези 4 партии вътре, назначението на Пеевски, някои скрити фактори ... Половин София излезе на интелектуален бунт - маршове всяка вечер, увеличаваща се тълпа, фейсбук статуси, есета, много снимки, остроумни плакати, парформанси, морално превъзходство. Без тези неща да са показани в "Стопанинът...", те са втъкани в главния герой.
Протестите постепенно стигнаха до развръзка, на която е посветен филма - скритата страна, лошият генетичен код на действителността. Няма преборване. 
---
Наративът във филма е лишен от прекалено много обяснения и философстване. Оттам и стилът на заснемане е почти журналистически, което ни е познато и от други добри примери за реализъм в българското кино от последните години. В тоя смисъл, "Стопанинът на къщата" няма какво да предложи като брилянтно композирани кадри и всякакви видове визуална помпозност, но стилът съответства на смисъла.

Прави впечатление, че до голяма степен авторката го е опазила от онова отрицателно усещане, заради което много от постсоц кинематографията не се харесва на масовия зрител. Всички познаваме чувството, не всички успяваме да го опишем. Аз лично си го обяснявам с това, че напълно реалистични сюжети се играят с една изчанчена театралност у актьорите; прекаленото изнасяне на гласа, което интерпретираната ситуация не предполага; прекалената трагичност - от сюжета, през сценографията, заснемането, до постоянно погребалния вид на героите- с всичко се прекалява до комичност. Сигурен съм, че по-подготвени хора ще могат по-точно да деконструират тази досадна повествователност.

Тук тези недъзи са сведени до минимум. Особено много ми харесва, че отсъстват напълно от завръзката. В нея младият журналист Константин е в кастинг агенция и заснема със скрита камера как наема "статисти" за протестите. Тук адмирациите ми са и за двамата участващи актьори. Искаше ми се същият реалистичен ефект да бе напълно постигнат и в диалозите с бащата (попаднал в пипалата на "статуквото" главен редактор на вестник), и приятелката (актриса от същата агенция, готова на морални компромиси в името на кариерата).
Наличието на нещо от онази натрапчивост не спъва цялостно филма и той, поне за мен, казва успешно каквото има да каже.
---
И аз съм от хората, за които онази година беше значима. Намирах целия смисъл в "Оставка" и ежедневното затваряне на Орлов мост. Без да бях от най-извените в тези занимания, и аз спорех, пишех, пиех, пуших и крещях на площада и във фейсбук статуси ...

На моста в началото бяхме всички - остатъците от зимното протестно движение, свалило Бойко Борисов; хората с прилични заплати и Морално превъзходство, за които зимните демонстрации срещу високите сметки бяха прекалено социалистически, а далеч по-важно беше общото "европейско развитие" на България, изключващо генерали от ДС и мутрите на Прехода; поостарелите остатъци от протестното движение през 90-те; анархисти, които печатаха материали и правеха асамблеи на участието на затворените кръстовища; млади, стари, хора на средна възраст, студенти, политически обвързани и политически необвързани лица.

Стоически се понасяха информациите за "платени протестиращи"; въпросът "кой ще дойде след Оставка?" ( чийто преизвестен отговор се сбъдна година по-късно); всички противници бяха единно заплюти - червени боклуци, руски подлоги ... Не разбирате ли? Искаме някаква справедливост, нормалност ... Реално всички онези хора имахме колкото близки, толкова коренно различни разбирания за тези понятия. Широката идейна основа накрая се оказа разширена до изтъняване и скъсване.

В рамките на протестното движение от нея накрая остана искането за "европейска България", в която "комунистите" и корумпираните са в затвора, върховенството е на закона (въпреки елементарните въпроси кой го пише и прилага), пазарът е свободен от олигарси. Моралното превъзходство на тези понятия и досега се размята донкихотовски, въпреки че не дава адекватен отговор защо носителите му останаха толкова сами и защо в един момент сами спряха да протестират.

В първия месец на онова лято слушах неща от рода на "Няма да ходя на море, човече, поне докато не ги свалим тия". Аз самият през юли заминах на комбинация от планирани пътувания и се върнах след месец. През това време беше минала нощта на Белия автобус, която през екрана на един далечен телевизор, сметнах за повратна точка, след която Победата ще неминуема. Последното не стана, а като се върнах на ежедневните протести вече маршируваха предимно баби-реститутки от центъра. Моите приятели бяха отишли на море.

Една година по-рано един доста умен човек ми каза (перефразимрам): "Що за протест е да отидеш някъде за час-два, да правиш каквото правиш, и после да се върнеш в офиса."

Някои се върнаха в офиса, други влязоха (или си останаха) в политиката, трети се почувстваха не на място, четвърти се разочароваха от самия ефект. Накрая някой и друг Стопанин сигурно е заминал за Америка.

Въпросът е, че Стопанинът тази опция винаги си я имаше, те половината му приятели (и братовчеди) вече са в Америка. Другото щеше да коства доста разочарования (като демонстрираните във филма), търпение и нещо повече от иначе прекрасните демонстрации на морално превъзходство.

Ако се върнем на стихотовението на Далчев, прозорците поначало си бяха тъмни и Стопанинът вече си беше заминал.
#atanas #dalchev #bulgaria #literature #атанас #далчев #стопанинът #на #къщата #книга #българска #литература #поезия #poetry #america #замина #за #америка # # #protest #ранобудните #студенти #протести #кастинг #агенция #бунт #българия #bulgaria #bunt #protests #students #young #people #млади #хора #бъдеще #борба #conflict #politics #политика #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
партньори
In Globo
PR notes


р. Велико Търново 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Под Mоста
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


9th LLF
PR notes


Stenata
PR notes


Арт Колеж
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
TAM club Велико Търново
Stage Bar Благоевград
Къщата на Архитекта Стара Загора
Лятно кино в квартала Варна
Капана фест Пловдив
Културен център G8 София
Петното Пловдив
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018