03.7 20:30ч
Пловдив
режисьори и сценаристи  
продуцент  

държава    Германия       година    2013      времетраене    7мин
жанр    Фентъзи Драмедия       технология    Игрално кино      тема    Индивид-общество Изборът
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Иван Врамин
публикувано на 19 Февруари 2018
Т ози филм предизвиква недоумение още в първите си кадри. Мъж бяга и се скрива в къщата си, препречва вратата с шкаф, качва се на втория етаж и залоства бравата със стол. Някой го преследва и скоро се разбира, че цялото село се е събрало пред неговата къща.  Селяните размахват вили , лопати, факли и всички до един са чисто голи, както и  бягащият мъж.  Чуваме мислите му:

„Те казват, че съм вманиачен. Казват, че съм истеричен. Може би аз съм просто различен. Може би не съм бил създаден така, че да се пригодя.”

Изведнъж ситуацията се променя коренно. Започва ретроспектива. Светът, в който живеят обитателите на селото е подобен на утопия. Тихо, малко селце, сламени покриви, занаятчии, всички  работят и живеят в мир и щастие. Хората се разхождат голи и всички са в добра физическа форма. Същият мъж, когото в началото преследваха, минава през града със своята чанта с презрамка преметната през рамо, но по такъв начин, че да закрива чатала му. Защо? Дали просто е срамежлив или има нещо друго? Изглежда, че другите не гледат с добро око на това. Той е различен. Как смее да не е същият като тях, какво му има?

Докато прави всекидневната си разходка през близката гора, погледът на мъжа се спира на чифт джинси, които са ясно осветени от слъчевите лъчи като под прожектор. Мъжът е изумен. Какво е това чудо, кой го е създал? Той никога не е виждал подобно изделие. В същото време две момичета се крият в близките храсти и го наблюдават от там, докато той взима дънките, или нека погледнем на ситуацията от друг ъгъл – докато той, грабва своята индивидуалност, своята идентичност. Двете момичета – нимфи са сестрите на свободата, те са въплъщението на неговия вътрешен глас и успяват да го изкушат. Той поема предизвикателството.

За протагониста цялото приключение започва именно в този момент. Той съзнателно избира да бъде различен, да бъде истински пред себе си, да сложи тази странна дреха и да демонстрира своята свободна воля, въпреки че е наясно – действията му няма да се приемат особено добре от останалите. Цялото село е изумено от неговото решение. Местните са едновременно уплашени и впечатлени от този мъж, който се осмелява да не бъде гол. Те интуитивно схващат, че след този акт, нищо вече няма да е същото за тяхното малко общество. Символично, голотата обикновено се възприема като истинското и откровено състояние на ума, но в Studies of Hysteria  тази концепция е преобърната. Ако всички са голи, то голотата се превръща в маска, в завеса, зад която истинският „Аз” се крие. Тогава, какво може да направиш, за да изразиш своята свобода? Трябва да сложиш чифт дънки –облеклото на независимия, свободомислещ дух  (между другото от този филм би станала страхотна реклама на дънки). Но тогава се намесва религията – пазителите на статуквото. Разбира се, че местният свещенник ще изпадне във фанатично изстъпление относно тази самодоволна, горделива личност, която има куража да бъде различна и на всичкото отгоре се разхожда още на свобода. Божият служител настройва цялото село против „престъпника”. Местните написват с кръв на къщата му „Животно”. Следваща им стъпка е предвидима. Бесилката вече е сглобена на площада и скоро „лошият” ще бъде обесен. Секунди преди да овисне на въжето, той вижда двете нимфи, те го галят по врата. Последните му думи са :
Дали съм обсебен?  Може би… Но да живея без моите панталони... никога!”.
Личността е спечелила битката. Веднъж отворени, вратите на многообразието са отправили покана към останалите жители на селото и първият, който ще приеме поканата е, разбира се, същият онзи свещенник, който по-рано е осъдил „различния” на смърт.                                             

Очевидна е и препратката към „Изследвания върху хистерията” на Фройд и Бройер. Една от книгите, които се превръщат в скеле за бъдещата психоаналитична традиция. Когато един от двата канала на живота – духовен и телесен – е запушен се получава конверсия. Това са всички онези забранени и неприемливи от обществото, желания на индивида. Тези желания се натрупват и накрая  реката прелива и наводнява „спокойния” живот на индивида, а по-късно и на обществото, в което той живее. Последствията са следните – индивидът заплаща с живота си, затова че е дръзнал да издигне личния си проблем до обществен, а останалите обитатели на селото тепърва трябва да разчистят запушеното речно корито.
#The #naked #truth #about #life, #the #universe #and #everything #society #social #combat #nude #Bernd #Faaß #Matthias #Bauerle #,голота, #дънки, #,свобода, #избор, #общество, #индивид, #идентичност, #психоанализа, #Фройд, #Бройер, #статукво, #различие, # #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018