09.7 20:30ч
Пловдив
director  
producer  
director of photography  
actors  

държава    България       година    2018      времетраене    8мин
жанр    Драма Романтичен       технология    Игрално кино      тема    Изборът Магия
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Иван Врамин
публикувано на 16 Декември 2019
Н яма нужда да ви познавам, за да мога да съм убеден, че неведнъж ви се е искало по магически път да разрешите някой проблем или пък да удовлетворите някое желание без усилие, на мига, на секундата, в която ви е хрумнало. Не е необходимо да съм ви срещал, за да предположа, че все някога вие сте копнеели да притежавате способността или средствата, с които да забравите завинаги някоя мъка, грешка, чувство за вина или пък неловка ситуация. Колко лесен би бил животът, ако това беше възможно? Колко удоволствия биха били осъществими и колко страдания – спестени? И каква велика илюзия е всичко това!

            В сценария на Робърт Дж. Лий - „Taste“ и адаптацията по мотиви от него на Деян Цвятков под заглавието „Сладки“ (негов режисьорски дебют), мечтите се превръщат в реалност. Действието се развива в сладкарница, в която се продават едни твърде необичайни сладкиши. Те могат да разрешат проблема на всекиго. От мигрена и побеляла коса, до взимане на изпит и любовна мъка. (Тук искам да добавя случая на един от персонажите в сценария, но отпаднал във филма, който особено много харесвам. Това е жена, която си купува парче торта, което притежава способността, след като бъде изядено, да я върне пет минути назад във времето, за да може тя да промени това, което е сторила.) Единственото, което трябва да направите е да се обърнете към загадъчното момиче, което работи зад витрината и тя ще ви диагностицира и предпише съответната рецепта от сладкиши. А, дали и тя понякога използва чудодейните свойства на сладките, които всеки ден поднася на своите клиенти? Може би вкусва повечето, но с някои от тях трябва да се внимава, например с бисквитката за забравяне. От друга страна клиентите, които си купуват сладкиши, изглеждат редовни посетители, като част от тях са натрапващо се абстинентни за сладките заместители на поемането на отговорност и вземането на решения. Алгоритъмът на действието е стряскащ. Изниква проблем, изяжда се сладкиш и след това всичко се разрешава и се чувстваме щастливи. Има само една малка подробност – сладкишите имат ограничен период на въздействие и скоро действителността става горчива като бучка захарин.  

            Но какво представлява щастието? Дали това е неизменен низ от задоволяване на духовните и телесните потребности? Звучи съблазнително. Но как бихме установи наличието на радост, ако постоянно притъпяваме усещането си за тъгата и несполуката. Какво биха означавали израстването и опитът без наличието на съзнание за допуснатите грешки, за изживените страдания; без горестното любовно очакване или болката от загубата на някого. Ако получавахме всичко наготово, всяко желание, без перипетии, то това би се превърнало в евтина не-абсурдистка пиеса, в която персонажите тъпчат на едно място и си самовнушават, че това е което искат от живота. Впрочем, именно в това се състои великата илюзия. Не в представата, че такава вълшебна сладкарница е възможна, а по-скоро в заблудата, че ако беше и се възползвахме от нейните пасти и бонбони, то щяхме да сме по-щастливи. Обратно на това обаче, в края на филма усмивката остава за единствения персонаж, който не вкусва от сладкишите и който избира да не забравя.

            „Сладки“ рисува своето послание на екрана кадър по кадър, докато не оформи свободна за интерпретация, но същевременно завършена картина. Минимален диалог, енигматична музикална  атмосфера, композирана от Христо Намлиев и мистериозна синьо-виолетова палитра в изображението, създадена от оператора  Димитър Тенев. Двата главни персонажа, изпълнени от Симона Халачева и Пламен Петков убедително разговарят с публиката, отправяйки погледи и жестове по между си. Това, което остава недоизказано се изгражда през призмата на използваните символи – радиоточката, сладките, отхвърленият подарък, снимката. Именно в интензивното присъствие на детайлите се крие енергията на късометражното кино. Всеки предмет разказва история, допълваща сюжетната линия. Така музиката от радиото се носи с лекотата на забравата, сладкишите са посланици на изкушението, неприетият подарък издава наличието на вътрешен конфликт, а захвърлената снимка – липсата на любов. Когато гледам „Сладки“ не мога да не си спомня за есенцията от филма на Мишел Гондри – „Блясъкът на чистия ум“. Страданието не е най-лошото нещо, което може да ни се случи, по-трагична би била забравата. Защото, какво би останало от една личност без нейната памет, без целия спектър от наслади и разочарования, необяснимо преплетен в нишките на настоящето? Животът на такъв човек би бил сладкиш, чийто вкусови качества няма кой да оцени.  
#In #a #mysterious #pastry #shop #Simona #is #offering #easy #solutions #to #different #kind #of #problems. #A #story #about #taste, #oblivion, #love #and #their #addictive #dimensions. # # #„Сладки“ #е #история #за #една #алхимическа #сладкарница, #за #удоволствието #от #вкуса, #забравата, #любовта #и #тяхната #пристрастяваща #сила. # #Деян #Цвятков, #Симона #Халачева, #Пламен #Петков. #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018