director  
writer  
additional credit  

държава    Русия       година    2014      времетраене    5мин
жанр    Поезия       технология    Анимация      тема    Съзнание
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Светлана Тодорова
публикувано на 24 Февруари 2020
К огато светлината на деня се оттегли, плъзват сенките. Появяват се творенията на нощта - мрачни, плашещи, нежелани. Те ни обграждат неумолимо, пропълзяват в ума, оплитат мислите, изсмукват радостта. Губим увереността си, допускаме съмненията, предаваме се. Безсънието ни държи в плен. Страхът ни оковава. А умът е нашият инквизитор. От най-мрачните кътчета на съзнанието изпълзява най-жестокият ни мъчител, черният човек на самопрезрението, на мазохистичното взиране в себе си, на подигравателното вглеждане в собственото битие. Най-лошите капани са тези, които си поставяме сами. Най-вредните мисли са тези, които произвеждаме сами. И най-непоносимите мъчения са тези, които си причиняваме сами. 
Руският поет Сергей Есенин работи над поемата си "Черният човек" няколко години. Унищожава варианти, преработва и променя. В крайна сметка поемата е завършена през ноември 1925 г., а месец по-късно, той е вече мъртъв - самоубил се (или самоубит, по утвърдените традиции на руските служби) на 30-годишна възраст. 
Уязвимост, неудовлетвореност, самота се преплитат в личността на твореца. И филмът на Александър Федоров умело пресъздава тази нагласа. Празнота, опустошение и меланхолия лъхат от всеки кадър. На фона на изоставени, стари сгради, образите избиват по повърхностите като плесен. По олющените фасади изображенията пълзят както мрачните мисли плъзват в съзнанието. Музиката доизгражда атмосферата, а гласът на диктора прониква в ума на зрителя. 
Поезията използва думите, за да гради образи. В някакъв смисъл, тя е по-кинематогрфична от прозата. Но и по-зависима от личността на читателя/зрителя. Световете, които поезията изгражда, са нашите собствени светове. Те носят ограниченията на нашия опит, възможности, въображение, понякога дори на моментното ни състояние. Затова и всеки филм, основаващ се на поетическа творба, е нещо лично, строго индивидуално за конкретния автор, поглед в неговия свят. А нашата роля в случая е да бъдем съ-творци, да се впишем в предложения ни от режисьора свят, да го почувстваме като свой и реален, или да останем отвън като абстрактни наблюдатели. Филмът Черният човек гостоприемно разтваря пред нас вселената на Есенин, с неговата самота и неудовлетвореност, и на Федоров, с неговата меланхолична естетика. 
А черният човек, черният човек... Макар да го държим под ключ някъде дълбоко в себе си, той винаги успява да се измъкне на свобода, да тържествува над нас  и да ни изтезава. И уж го мразим, а сами го подхранваме със съмненията, очакванията и неудовлетвореността си. Това е  болестта, за която поетът говори - болестта да си човек.
#poetry #yesenin #black #man #черен #човек #есенин #поезия #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018