08.7 20:30ч
Пловдив
director  
producer  
supported by  

държава    България       година    2012      времетраене    6мин
жанр    Военен Дистопия       технология    Анимация      тема    Разруха Политика
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 24 Март 2020
О ще първият кадър ни хваща с нещо, което носи силна символика – врата. Тя може да се свърже с Кутията на Пандора – вратата като неин похлупак. След това обаче забелязваме, че вратата не се отваря. Интересно, оказва се, че
ако зад тази врата стои тиранин, не е нужно да отваряме Кутията на Пандора.

Локвата кръв потича към улицата. Не знаем какво е станало вътре, но и вече е без значение – кръвта е необратима, тръгнала е и от локва бързо се превръща в река. Колкото повече напредва, толкова повече се увеличава. Кръвта е все по-неудържима и се подхранва с всеки следващ живот, който помита по пътя си.
Изкусително е да приемем куршума като символ, който може да бъде разчетен в голямата картина. Куршумът като метален концентрат от страх и омраза. Той трябва да е логичното начало, което отприщва кръвта, но тук може би Велислава Господинова разкрива деликатно символиката на самата кръв – чрез позиционирането на сцената с убийството на човека. Началото не е вратата, а зад всяка врата има нещо. Там е същинското начало. Затова и кръвта не е просто кръв, не е просто еднократен инцидент, тя носи дълбоко значение.
Реките от кръв като краят на всичко. Кръвта като последният бунт, който оставя след себе си пустота.

Във втората част на историята следва ескалация, достигаща епични мащаби. След като пътните артерии биват облени в кръвта, бързо разбираме колко малко е необходимо да се превърнат в продължение на вените, по които тече истинска човешка кръв.
Когато нищо друго не може да се направи, хората са готови да стигнат до края. Какво остава обаче след него?

„Кръвта“ е изключително мрачно напомняне, че когато улиците се задръстят не с коли, а с кръв, няма връщане назад. Това са енергии, които не могат да бъдат удържани, рукне ли кръвта, ще рукне всичко отвсякъде, защото да си човек не е лесно. Още по-трудно е да си неизменна част от общото. „Кръвта“ носи и още един суров урок – всички сме свързани много по-дълбоко отколкото си мислим. Не просто свързани, а сме един цял жив организъм. Индивидът е част от общото тяло и ако си мисли, че е свободен да избира, то не трябва да забравя колко крехък е мирът и колко малко е необходимо всички свободи да бъдат заличени за една вечер. С едно решение. При закрити врата.
Мирът ни е понятен, но струва скъпо. Когато цената спре да ни устройва, тогава всички имаме проблем.

По-горе допуснах възможността да има тиранин зад вратата. А какво ако зад нея сме и ти, и аз, нашите роднини, приятели, всеки гражданин? Зад всяка врата стои човек. Мирът и войната може да бъдат отприщени за една вечер от временните водачи на обществото/племето, но те в дълбочината си идват най-вече от самите нас с ежедневните ни малки (без)действия.
Всеки от нас може да стане тиранин с един грешен избор. Сбора от избори формира обществото. Обществото е временен консенсус, а не непоклатима даденост.

Майсторството, с което е изрисуван „Кръвта“, индиректните, но силни послания, мрачната, но и смелата истинност, с която подхожда разказът, са все качества, които отличават този филм. Прехода от два елемента като врата и локва кръв към толкова мащабна голяма картина, открояваща щрихи на вечните въпроси като достойнството, демокрацията, свободата, е също нещо, което впечатлява и прави „Кръвта“ от онези филми, които колкото и пъти да се гледат, ни разкриват нещо ново.
И идваме до края, който разкрива още едно качество, в което четем Велислава Господинова не само като създател на „Кръвта“, но и като артист, оставил частица от душата си. Завършекът е толкова неочакван и същевременно толкова на място. Всичко това се оказа просто един кошмар, в който виждаме отражението на собствените си мрачни тревоги. Такава връзка между киното и зрителя е трудна за постигане и е върховна защото позволява осмислянето страховития ужас без нуждата да го преживеем наистина - досущ като сън. Големият въпрос е ще научим ли нещо.
#An #appeal #to #society #against #terror #and #war, #against #violence #in #any #of #its #forms. #In #a #dynamic #and #dramatic #way, #the #story #exposes #the #connection #between #life, #death #and #their #eternal #companion #-- #The #Blood. #Released #from #the #corporeal #prison #of #the #dead #body, #it #finds #its #own #way, #grows #and #like #a #huge #monster #envelops #and #conquers #the #world #entire. #It #spins #with #Earth #itself #and #triumphs #in #the #name #of #death. # Yet, #so #little #of #this #blood #can #bring #back #to #life. #бунт #терор #война #насилие #форми #динамичен #драматичен #връзка #между #живота #и #смърта #кръвта #дистопия #дистопичен #бъдеще #общество

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018