15.7 20:30ч
Пловдив
2016
номиниран
director & writer  
producer  
 Yana Lekarska
 Yana Lekarska
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България Южна Корея       година    2016      времетраене    18мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Изборът
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 28 Април 2020
И згледах филма. Не знам какво се случи със Сори. Тя… възкръсна ли за наше удовлетворение, или изостри тъгата ни, като поднесе алтернатива на самоубийството, когато вече е прекалено късно, за да не е скочила от моста? Трудно е да се каже дали смирената ѝ усмивка в края на пътешествието в отвъдното е признак на изяснени принципи и открит път. Приживе героинята на актрисата Чанг Хи-Джонг се е нагърбила с ценностите на прекалено много хора - майка, сестра, партньори, обществото, - за да знае коя е нейната си цел за постигане. Е, разбира се, винаги го има захарния памук, но и дотам ще стигнем. Нека се върнем назад, защото имаме този лукс да не мислим непрестанно сега за времето.
         Яна Лекарска заснема своя втори късометражен филм “Като захарен памук” на южнокорейска земя, спонсорирана от стипендията на корейското правителство. Културата на тази азиатска страна обитава коренно различни традиции и градове, където правилата и връзките в семейството също невинаги съвпадат изцяло с нашите. Думата “уважение” си придава висша значимост и мнението на родителя е твърд определител на бъдещето. Но филмът добре пласира универсалните теми за търсенето на себе си и предсказуемостта на бъдещето. 
         Интересно е, че ясен отговор не е даден относно натурата на редно и нередно. В началото, когато ангелът пазител изрежда пред Сори въпросите за онези моменти, които са се изплъзнали през пръстите ѝ от липса на усилие от нейна страна, оставаме с впечатлението, че ще бъдем непряко назидавани по класическия модел на: “Работиш за пари, но няма при кого да се прибираш.” Ала точно по средата на филма сме изненадани от подчертаването на другата перспектива. Сори е седнала на каменната земя, тялото ѝ е рамкирано в среден план, зад нея топли тонове прегръщат черните ѝ дрехи. Ангелът виждаме едва за момент, след което се връщаме към Сори, зациклила върху лутанията, отредили ѝ съдбата: защо трябва да сме като другите? Въпреки че последната сцена потвърждава нуждата ѝ да има човек до себе си и да изгради семейство, не пречи да се замислим дали наистина всички трябва да се стремим да погледнем към едни и същи завои в живота. 
         Ала Яна Лекарска и нейният екип от чуждестранни, цветни персонажи стигат до консенсус в посоката, към която насочва филмът. Светът за Сори е черно-бял - цвет овете идват след смъртта, когато болката изчезва. Причините да сложи сама край на живота си са щрихирани в липсата ѝ на собствен смисъл и пренасищането със смислите на други хора. Затова и ангелът пазител не може да проникне в съзнанието ѝ - там е личната ѝ територия, нуждаеща се от разчистване, за да има причина животът да продължи. Той непрестанно е до нея; ще махне някоя и друга власинка от палтото ѝ, без да навлиза в предначертаните ѝ търсения. Актьорската игра на Юн Донг-Хуан снабдява филма с неуспорима жизненост. Репликите му са записани отвъд кадър, което го оставя с жестове и лицеви изражения, за да изкаже мислите на героя. С простичък наклон на главата той доставя цяло изречение, съдържащо конструктивна критика към решенията на Сори. А платоничната химия между двамата актьори зарежда всяка сцена с усещането за близост с непознат човек, който сякаш винаги е бил до теб. Кой знае - може би ангелите ни пазители са хора от бъдещето ни, които още не сме срещнали. 
         Ако мога да синтезирам извадките си от филма, бих перифразирала последната реплика на Сори по следния начин: 
         “Не искам да живея като другите и не искам да живея като себе си. Не знам как искам да живея, затова ела с мен, за да си вземем захарен памук, и тогава може би ще разбера.”
#Една #жена, #която #не #се #отличава #в #тълпата. #Тя #може #би #дори #е #сред #приятелите #ти. #Една #жена, #която #изглежда #щастлива #и #успяла. #И #никой #не #подозира, #че #в #душата #? #ураганът #от #чувства, #страхове #и #мисли #я #блъска #към #ръба. #Сякаш #едничкото, #което #? #остава, #е #да #пресече #моста #между #живота #и #смъртта, #за #да #загърби #всичко, #което #? #причинява #болка. #Но #какво #я #очаква, #когато #достигне #до #средата #на #моста?

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018