director  
producer  
scenario  

държава    България       година    2017      времетраене    12мин
жанр    Трилър Мистерия       технология    Игрално кино      тема    Иронични обрати Митология и религия
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 9 Март 2020
Н е очаквай овации, лаври и безсмъртие, щом се стремиш да опитомиш магията. Без значение под каква форма ти се е явила тя - самодиви в бели премени, караконджули, таласъми или орисии от вещицата, която живее в къщата върху кокошия крак. Приказката ти няма да е дарена с щастлив край, когато желанието ти за живот се превърне в лакомия, опитала се да заблуди фантастичното. 
         По протежение на тези равносметки излизаме от филма на Давид Вълков “Мръсните дни”, базиран на едноименния разказ на Стефан Стефанов. Два кадъра на злокобния лес в тотален план в началото и края на продукцията ни въвеждат в свят на магически реализъм, от който сякаш измъкване няма, докато не дойде краят на Мръсните дни. Според българския календар, този период , по време на който нощните същества, пакостливите и злонамерените духове потъпкват спокойствието на действителността, трае 12-те денонощия след Рождество и завършва с Йордановден. 
         Преди да се зазори на сутринта на вече пречистения свят, Йордан е принуден да извърши най-очернената работа - да изкопае собствения си гроб, в който ще го сложи да легне куршумът от пушката на Панко. Докато единият е с чисто, отворено лице, въпреки че и двата му крака са стъпили в гроба, а пръстта е по лактите му, душата на другия е по-тъмна и от рова, схлупена под калпака и видяна единствено през бездънната цев на оръжието. Не е чиста душата на онзи, чийто едничък стремеж е да реши самоцелно развоя на проклятието. А неопетнен е човекът, непожелал ни своята смърт, ни тази на своя съперник. Затова ходът на проклятието, затегнало примка около шиите на двама мъже, се променя и застига онзи, който мисли зло наяве. Мръсните дни се вливат в нощи на равносметка. 
         Всяко олицетворение на българския фолклор - дали ще е в слизането на Шибил от планината, за да иде при Рада; дали ще е в блажните реклами на шпеков салам и сливова ракия; дали ще е в промо видео на Седемте рилски езера - е проекция на лесно разобличим, но несломим мистицизъм. Зрителят никога не е допуснат пряко до досега с прастарите чародейства на културата, защото сам трябва да заслужи ясната картина чрез своите въображение и сетива. “Мръсните дни” също се грижи да не поднася задачата на тепсия на публиката. 
         Когато Райна засвирва на гайдата и от вятъра се материализират бродници и духове, ставаме герои в танца с мистичното, както Йордан се заиграва с девойката около кладенеца. В ретроспективната сцена той върви напред в гората и зад гърба му Райна се изпарява. По лицето му пробягват изненада и примиряване с естеството на магическия реализъм. Сякаш героят повдига рамене, осъзнал, че самодивата ще се появява, когато той най-малко очаква, след което отново ще се връща в своето измерение на фантазии. Така и ние не сме уверени в нощното си зрение, посочило ни заигралите се във въздуха ръце и тежките стъпки, потънали в снега около гроба на Йордан. 
         Похватите на филма да закачи сетивата не свършват със зрителните стимулации. Звуковото оформление си присвоява гласа на природата и пуска гарваните да грачат, вълците да вият и вятърът да се усуче около разкършените клони. Отчетливите шумове на пукащ огън и захрупан от цървули сняг носят хедонистична наслада на ушите. В края на краищата всички търсим комфорт в познати шумове, щом камерата се поколебае на границата между живото и мъртвото. Ала когато Йордан вдига глава към небето и гърдите му се разтварят с меха на гайдата, осъзнаваме, че няма по-жив от него човек въпреки насочената към челото му пушка. 
         Остава само един въпрос: истина ли е? Обширната земя в кадъра, отреден на финалните надписи, отново жужи в пречистените дни след Йордановден и сякаш случката от нощта нивга не се е състояла. Следите на тримата герои са заличени, ехото на музика е измамно, единствено животните се опитват да ни върнат към беглия спомен за орисията. “Мръсните дни” умело се нарежда до предшестващите го интерпретации на нашия фолклор, за да продължи традицията на неотговорени загадки и открехнати легенди. Нашето сладко-горчиво проклятие като консуматори на култура е да не спираме да любопитстваме.
# #"Мръсните #Дни" #е #микро-бюджетен #късометражен #филм, #заснет #с #подкрепата #на #Nu #Boyana #Film #Studios #и #DWolf #Studio. # #Историята #ни #прехвърля #в #България, #през #16ти #век. # #Той #ни #показва #драматична #схватка #между #скромен #гайдар, #заставен #да #изкопае #собствения #си #гроб #от #дяволит #хайдутин, #който #е #обеден #че #древно #проклятие #ще #вземе #живота #на #един #от #двамата #в #"Мръсните #Дни". #Заставена #да #гледа #злочестата #участ #на #музиканта, #любимата #му #Райна #се #оказва #в #епицентъра #на #смъртоносната #развръзка.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018