15.7 20:30ч
Пловдив
director  
producer & writer  
 Marina Guenkova
 Marina Guenkova
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2013      времетраене    6мин
жанр    Комедия       технология    Игрално кино      тема    Човечност Любов
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Калина Николова
публикувано на 26 Май 2020
В една далечна страна, в един необикновен ден, двама чудаци си спретват невероятен карнавал, за да се пренесат в онази мечтана от тях реалност, в която те искат да бъдат...Но страната съвсем не е толкова далечна, денят е като всеки друг, а героите са двама несретници, които намират пристан в любовта си един към друг. От нас зависи обаче през коя призма ще видим техния свят.

Куклата на Мариана Генкова блести ярко, но не с характерния за диамант от витрина на скъп магазин блясък, а като онези, необработени скъпоценности, които често са подценявани от човешкото око, но са истински значими, ако успеем да ги почувстваме с душа и сърце.

От естетическа гледна точка концепцията на Куклата съзнателно се доближава до първите форми на киното, в които картината е тази, която изгражда пълноценен филмов разказ, без помощта на словото. Люшкащ се между полюсите на смехотворното и трагичното, трогващ със своята истинност, филмът на М. Генкова е доказателство, че нямото кино въобще не е демоде, а има силата да провокира още по-осезаемо и усмивка, и тъга у зрителя.   
Характерната за Мая Новоселска непринуденост, с която тя гради редица запомнящи се образи от известната поредица на Теди Москов, Улицата, носеща духа на социалната реалност и драматизма на прехода, тук, в Куклата тя отново се явява ключова за пълноценното изграждане на връзката между героинята ѝ и зрителя. Всичко във филма се случва толкова просто, по детски наивно и едновременно с това толкова истинско. Вярваме на всяко ново преобразяване на куклата и някак съвсем естествено бутилката от бира се превръща в опашка на русалка, закачалката става пиратска кука, а кой да предположи, че от смачкания найлон ще се сътвори толкова красива булчинска рокля.

С тази парцалива играчка героинята е успяла да съхрани детското в себе си, за да оцелее в грубия свят, в който битката за оцеляване е ежедневна. Но освен неин верен спътник през изпитанията на живота, куклата е проекция на собствените ѝ мечти. Нейното второ и може би дори несбъднато Аз, което трябва да остане непокътнато и опазено от спонтанно нахълталия в живота ѝ чудак. И ако водеща при Мая Новоселка е непринудеността, то Найден Камарашев успява със същата неподправеност да спечели симпатиите на зрителя.

Интересна е първата среща между двамата герои, в която не желанието за близост е водещо, а първичната реакция на бедния, гладен човек. Но постепенно чудакът се потапя във фикционалната игра на куклите и доброто в него се отключва. Изведнъж в острото, грубовато лице, очакващо поредният удар от съдбата вече се чете една смиреност и мекота. Скалъпен от вехтории и ненужни вещи, пред героите се разкрива цял един нов свят, в който някога забравените, подтиснати детски мечти отново са възможни и те неусетно ги пренасят в една друга, по-красива реалност. Но за човек, свикнал да води битка за всеки залък, сега когато спектакълът е приключил, той се чувства длъжен да заплати за това малко удоволствие, сякаш не е заслужил то да му бъде подарено. И ако за мъжа отплатата се побира в рамките на материалното, в шепа жълти монети, то този жест от своя страна провокира в жената нуждата да му даде утеха, да му подари любовта си. Така те тръгват по своя нов житейски път и на нея вече не и е нужна куклата като единствен верен спътник в живота, защото е намерила любовта, това, от което всеки човек става по-силен – споделената ръка. Затова съвсем естествено е на финала,  куклата да намери своя нов собственик, на когото тепърва му предстои да вкуси от радостите на живота и да сътвори своя свят, където мечтите са наистина възможни. Финалният кадър е директен цитат от Модерни времена на Чарли Чаплин, наситен с препратки към екзистециалната философия на малкия Човек, който от всяка дреболия е способен да изтъче своето щастие.
#Трогателна #история #за #двама #несретници, #борещи #се #за #оцеляване, #чиято #среща #им #припомня, #че #все #още #могат #да #мечтаят...

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018