21.1 20:00ч
Благоевград
режисьор  
продуцент  
 Vincent Biron
 Carolyne Goyette
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Канада       година    2010      времетраене    18мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Израстване
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Светлана Тодорова
публикувано на 8 Март 2018
Т ози филм щеше да е по-лесен за гледане ако приключваше до заглавния си надпис. Абстрактната идея, че изтъркваме с четка цветята на детството, че бързаме да превърнем в едноцветна стена пъстротата му, е неприятна, но все пак приемлива по принцип. Казваме си - какво пък, рано или късно всички порастваме и ние самите започваме да мием стените. Щеше да е удобно да си останем с този лек дискомфорт и примирение.

Но авторите на филма не спират дотук. Те конкретизират идеята, дават ѝ лица и ни принуждават да видим и да осъзнаем какво всъщност правим. И тук започва трудното гледане.

Проследяваме деня на няколко деца (имената им са забавно представени с разноцветни надписи) в един квартал, в който като че ли те са оставени сами.
Светът на съвременното дете е свят, от който възрастните отсъстват почти напълно. Работещи, гледащи телевизия, незаинтересовани, те очакват и са доволни да бъдат оставени на мира. Захвърлени сами в този непонятен свят, децата са принудени да оцеляват както могат. Принудени са да търсят сами мястото си, да отговарят на въпросите си, да се справят с проблемите. Единствените указания", които получават са тези, които сами (отново!) извличат, наблюдавайки възрастните.
Гледайки ни, децата се учат да живеят, определят себе си, откриват мястото си в света. И учудващо бързо усвояват мненията и предразсъдъците ни. Не случайно те от рано посягат към нашите лекарства" - храна и дрога в случая, а по принцип цялата разнообразна гама, както знаем.

Авторите на филма не съдят и не ни натрапват нищо. Те просто разказват, помагат ни да видим реалността си. Мозайката от лица и случки гради цялостна и не-случайна картина на действителността. За същото допринася и безличния квартал - конкретното е само част от общата ситуация. Малките актьори са спокойни и естествени, досущ приличат на хлапетата от квартала ви. Тъкмо това засилва въздействието на филма.

Децата са като огледало, в което се отразяваме безпощадно ясно - с обсесиите, страховете, предразсъдъците, самотата си - с всичко, с което се опитваме да се преборим, с всичко, което се опитваме да скрием. Без да ни съдят или критикуват, децата просто ни виждат и приемат каквито сме. Въпросът е приемаме ли се ние самите. Искаме ли да сме такива? Детските погледи в края на филма ни питат точно това - не харесвате ли ни?", а харесвате ли се?".
 
#childhood #love #marijuana #weed #smoking #pot #hood #kids #children #school #детство #деца #родители #израстване #самота #отчуждение #възпитание #училище

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018