режисьор  
продуцент  
сценарист  
 Paul Trillo
 Jason Smith
 Paul Trillo
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


САЩ     •     2016     •     7мин
жанр
Драма
технология
Игрално кино
теми
Страх, Съзнание
В торник е. Тери става от леглото. Вижда се купчина дрехи, въргалящи се по пода. Чува се часовник. Тери има to-do-list за вторника си. Тревожността има to-do-list за Тери.

„The irrational fear of nothing” на Paul Trillo всъщност е реклама. Филмът е част от кампанията на Olympus Point of View Series. В нея компанията избира талантливи режисьори, които да използват нейната OM-D камера и да заснемат късометражни филми.  Но като всяка истински добра реклама, и тази излиза далеч извън границите на промотиране на определен продукт. Тя е на първо място социално ангажирано изкуство.

Филмът е заснет под специфичен ъгъл, който предизвиква у зрителя чувство на параноя. Тази перспектива, напомняща екран на видео игра, е постигната чрез прикрепяне на камерата към гърба на актьора – така можем да си обясним и непрестанното трептене на картината. Аудио ефектите също не са за подценяване – в поток на съзнанието вървят обсебващите мисли на героя на подходящо ужасяваща музика.

снимка от снимачния процес

А такъв поток на съзнанието може да подлуди и най-нормалния човек на света. Обикновеният делник се превръща в плашеща, непоносима реалност. Настоящето е просто храна за страха.

В главата на Тери се раждат въпрос след въпрос и всеки е изпълнен с подозрение.

Да, генерализираната тревожност е болест. Да, с нея е трудно да се живее. И да, по-добре е да бъдем спокойни пред това да бъде тревожни. Искам обаче да променя перспективата за момент. Да сложа камерата на гърба на актьора, тъй да се каже. И да я насоча отново към някои от мислите на Тери:
„Чудя се каква видео игра играе. Чудя се дали я играе вкъщи или само в метрото... за да убива време.”
„Когато стоя някъде достатъчно дълго, мисля за всички хора, които са стояли на това място.”

„Има ли смисъл да се върнеш назад във времето, ако не можеш да промениш нищо?”

Те показват, че Тери има сенсибилност към света. Той го вижда, усеща и преживява. Твърде често го преживява със страх, но може ли наистина да бъде винен? Можем ли да виним Човека за това, че изпитва страх, осъзнавайки преходното си присъствие на това хаотично място, наречено Земя? Или за това, че забелязва детайли в света около себе си, които повече хора игнорират? Или да го виним за това, че се страхува от хода на времето, че иска да го промени и да се върне в миналото?

В края на деня Тери прекратява вътрешните си битки и приема преходността на времето. И разбира, че цял ден е било сряда.
автор
Боряна Тодорова
на 30 Ноември 2017
#madness #лудост #paranoia #параноя #doubt #съмнение #time #време #philosophy #философия #обсебващи #мисли #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Foundation
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2017