09.4 19:30ч
Велико Търново
director & writer  
producers  

държава    България       година    2017      времетраене    25мин
жанр    Трилър Драма       технология    Игрално кино      тема    Отчуждение Изборът
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 26 Март 2020
З а последните два дни поне по два пъти на ден съм си помислила за една определена сцена в “Последните 2 дни” (скоропоговорката е умишлена, да). Тя е малко след началото на филма, но до прецизност на екранната рамка описва динамиката в едно семейство, което е в своя предпоследен ден на битие. Съпрузи вечерят, но визуализираната картинка не е от снимката, която баба да сложи в рамка над камината. 
         Ема и Андрей са заели двете челни места на абсурдно дългата за семейство от трима маса. Атмосферата над тях е задушаваща и сякаш затяга примка около връзката им. Едва ли често канят гости, за да си избият парите от масивната мебел между тях, като я запълнят със смях и звънтенето на стъклени чаши. Но и мисълта дали си броят парите се изгубва някъде сред алармените системи на къщата, автоматичните врати и обширните етажи. 
         Ала колкото и голяма да е къщата, разпределянето на пространство прави най-силно впечатление и филмът на Димитрис Георгиев възлага на зрителя наблюдателна позиция. Докато Ема и Андрей мълчаливо вечерят, операторът Алберто Димитров плавно плъзга погледа на камерата от ляво надясно, по-далеч от Ема и по-близо до Андрей. С помощта на декоративната колона като пречка за непрекъснатия поглед той разделя масата на две части, съотношението на които градивно се променя в полза на съпруга. Частта, отредена на Ема постепенно става все по-малка, докато колоната се мести все по-близо до нея и открива повече пространство за Андрей. Единствено когато той ѝ подарява колието и по този начин доказва, че се грижи за нея като за равна, кадърът е рамкиран в абсолютна симетрия - колоната е по средата на масата и всеки от съпрузите получава равен дял от трапезата. Илюзията, че са загърбили средновековни нрави и усещания за попечителството над властта в семейството, е възстановена. 
         По-късно същата вечер подобна ситуация затвърждава теорията за пространственото надмощие. Когато Ема полага глава на възглавницата си, тялото ѝ заема едва края на леглото до самия ръб, където цяла нощ да лежи със стегнати мускули, за да не падне. Но Андрей, бидейки “идеален” съпруг, ѝ позволява да се приближи към центъра на брачното ложе, като я прегръща. Брачното ложе бива поделено справедливо и щом кралят заспи, придворните също могат да си отдъхнат и да угасят светлините. 
         С този свой проект Димитрис Георгиев си печели място сред селекцията на редица фестивали, сред които Los Angeles CineFest 2018, където е финалист, Russian Film Festival 2018, Златна Роза 2017, Sofia International Film Festival 2017. Играта на вече бетониралите кариерата си актьори Маргита Гошева и Велислав Павлов акуратно и реалистично следва персонажите в представянето на мотивацията зад действията им.
         Силата на филма е във взаимовръзката между амбицията на актьорската игра, тази на операторското майсторство и погледа на режисьора. Линиите играят изключително важна роля в този филм и който вече е успял да надникне в света на шедьовъра на Понг Джун Хо “Паразит”, ще се досети за значимостта на пространственото систематизиране. Колкото повече крачки Ема предприема, за да напусне дома си, толкова повече възприема ролята на активно лице. Уверената ѝ походка в училищния двор прикрива страха на пасивната маска, защото най-силната мотивация да напусне кулата на Рапунцел и да спре да гледа през малкото прозорче, е дъщеря ѝ. Затова и първо виждаме как напредва отривисто в собствената си лента на бегач, след което камерата се мести зад нея, за да извиси фигурата ѝ, следвайки я от нивото на земята, докато героинята се приближава до входа на училището.
         “Последните 2 дни” не е просто екранизация на разпада на едно семейство, обирало дълго време трохите на домашно насилие, но и на една майка, готова да рискува живота си, за да даде на себе си и на детето си залък живот без заблуда за сигурност. Само краят да не ни оставяше на тръни, но това е част от илюзията на киното
#Историята #проследява #последните #два #дни #на #богато #българско #семейство. The #story #follows #the #last #two #days #of #a #wealthy, #Bulgarian #family.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018