12.8 20:30ч
Благоевград
2010
номиниран
director & writer  
producer  
writer  
 Filip Andreev
 NATFA
 Stanimir Velikov
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2010      времетраене    19мин
жанр    Документален       технология    Игрално кино      тема    Други реалности Тъга
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 2 Май 2020
Н а една своя далечна планета, където озоновият слой е цял-целеничък, та не пропуска вредните емисии на жарката действителност, живее Малкият принц. Името му е маска - Емил-Едуард, защото Емил Митов го заключва в мрачните, ъндърграунд коридори на Софийския университет, където може да бъде “най-истински”, правейки секс, пиейки и приемайки наркотици. В документалния, късометражен филм на Филип Андреев главният герой поема нещата в свои ръце, защото желае сам да разкаже историята си, давайки си правото да я украси до неузнаваемост. Затова поема инициативата, още преди изписването на филмовото заглавие, да опише своето съществуване като сблъсък между порока и мечтата, без да търси разбиране от зрителя. 
         Екранизацията на ежедневието на един от софийските клетници, попаднали в константно състояние с нос, забучен над прахообразна субстанция, не следва класическия модел от негативното към позитивното. В началото Емил-Едуард (ще уважа правото му да обитава своята илюзия, като го назовавам с прозвището, което си е дал) звучи уверен в плетката от биографични факти, които изгражда за себе си. Наркотиците са го състарили и изпили, но със светлосиния шал около врата си той се превъплъщава в наивното дете на Екзюпери. Малкият принц на Екзюпери сам достигаше до своите заключения за любовта и приятелството, далеч от другите хора, а Емил-Едуард разказва за клоуни, циркове и артистични кръгове дори когато го слуша единствено една камера. 
         И някак не ти се иска да го прекъснеш и откъснеш от опитомената и опитомила го утопия, защото е единственото, което има. Както пише Екзюпери: “Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил”. За да се скрие от нуждата си да употребява, Емил-Едуард приема сериозно отговорността си да поддържа илюзията за един авантюристичен живот. Но той е сам - факт, който още повече се потвърждава от непрестанния монолог в документалния филм. Срещу мъжа стои снимачен екип, но ничий глас не се чува. Сякаш не идва въпрос от другата страна, а кречеталото се върти без публика, която да го слуша. Поредният Дон Кихот със своите мечти в автобуса. Но до едно време той демонстрира същото самочувствие като човека от Ла Манча и момчето от астероида В612 - живина насред пустинята. 
         Постепенно навлизаме все по-дълбоко в студената действителност на Емил-Едуард. Той ни въвежда в онези части на Софийския университет, недокоснати от достолепието на бронзовите Евлоги и Христо Георгиеви на входа на институцията. Там, където той спи безпаметно на земята, знанието за по-добър живот е заметено с прахоляка. Клаустрофобията на посетителя се задейства в тъмното мазе, където слънце не огрява, за да не излиза наяве зависимостта от отровата. Tака Емил-Едуард отново става Емил Митов, когато разказва за субстанциите, които го държат в постоянно състояние на замечтаност. “Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници”, казва Малкият принц, а Емил вкарва доза хероин в прекалено гостоприемното си тяло, за да излезе от какавидата. 
         Най-истински е героят в края на филма - насред мизерията, самотата и извън цирковата площадка, където признава, че разпознава разликата между химерите си и наистина удобния живот, недостъпен за него. Домът не е в схемите със сутрешното обикаляне на барове за остатъци от марихуана, но витае някъде в трезвеното съзнание. Колкото повече се доближаваме до проблясъците на същност у Емил, толкова повече се отдалечаваме от Емил-Едуард. Ако Малкият принц живее върху астероид с размерите на къща, то светът на Емил-Едуард е колосален. Ала и двамата слизат сред хората на Земята, за да открият корените на определени истини. Разликата е, че истината на Емил е няколко стъпала под онова красивото и съществено, което е невидимо за очите. 
#Емил-Едуард #е #бохем, #щастлив, #свободен, #интелигентен, #харесван #от #жените, #той #е #образът, #който #Емил #Митов #си #е #измислил, #за #да #се #пренесе #в #реалност, #в #която #не #е #самотен #наркоман, #без #приятели #и #перспективи; #в #която #е #някой #със #славно #минало #и #бъдеще.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018