09.4 19:30ч
Велико Търново
2018
номиниран
director & writer  
producer  
 Ivaylo Minov
 Elitza Katzarska
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България Македония       година    2018      времетраене    20мин
жанр    Уестърн Драма       технология    Игрално кино      тема    Сюрреализъм Конфликт
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 19 Март 2020
Щ е предприема рисковото действие да започна рецензията на сюрреалистичен филм с чисто българска поговорка: “Един дол дренки”. Да, повече ѝ прилича да намери място сред редовете на басня с поучително послание, отколкото да я изтипосам като коментар на наполовина будния, наполовина сънуван сценарий на Ивайло-Миновия късометражен филм, но онези, които са гледали филма, ще разберат какво имам предвид. 
         В своя херметически затворен, предпазен от очите на тълпите, свят сюжетът извършва кръг, за да стигне дотам, откъдето е започнал. Началото и краят са един дол дренки, двамата главни герои не остават по-назад от подобно определение. Където и да се обърнеш, пустошта се разпростира до хоризонта, където отново преминава в себе си и си позволява промяна единствено когато слънцето смени позицията си спрямо линията между небето и земята. Тази повторяемост, която неминуемо насища зрителя дотолкова, че оставя у него усещане за празнота, е типична за филмите от жанра на сюрреализма.                             
        Специално в този случай правя паралел с “Meshes of the Afternoon” на Мая Дерен, която си играе с възприятията за логика на зрителя, като натрапчиво акумулира символи и предмети върху тръбен звук, способен да те преследва и след като заспиш. Намирам го за крайно увлекателно, че същият призрачен тон присъства и в “Баща”, но може би съм само аз. И Дерен, и Минов вплитат в протагонистите си въпроса “Кой съм аз?”, но не със значение на какво представлявам, а по-скоро във връзка с избора това кой от всички да бъдеш ти; кому да подражаваш.
          Решението на този въпрос е главната сюжетна линия на филма “Баща”. Когато Лео се събужда сам в пустошта, дрипав и объркан, в себе си той има единствено по детски изваяно познание за правилното и грешното. Душата му е неопетнена, а погледът - бистър от вкоренената невинност. Окото на оператора се асоциира с него като чист и праведен герой, който не би наранил друга жива твар - движи се безцелно с клатушкащото му се тяло и бива заслепено от изпепеляващата слънчева светлина. При срещата сред стадото говеда погледът на камерата остава на нивото на очите на Лео, докато възрастният конник е поставен в кадър от нисък ъгъл, за да се пресъздадат правилата на йерархията - възрастният гледа над младия и неопитен. И като за капак носи шапка - лукс по време на уестърн (или ийстърн, ако приемем, че се разхождаме из българската пустош?). 
         Значимостта на сцената е в позицията ѝ на отредител на ролите. Младият човек броди безцелно, докато не среща конника, чиято привидна извисеност да го насочва в живота. Въпреки контрастните им възприятия за позицията на човека в природата, Лео търси бащиния пример. След като той излиза от езерото с бутилка мляко, по догадки оставена му от по-грижовната майчина фигура на мистериозната жена във водата, възрастният мъж маха биберона и заменя млякото с вода. Невинността дава път на възмъжаването в последвалата серия от кадри, където единственият елемент, който липсва, е Том Уейтс, седнал на една страна зад пуснато свише в пустошта пиано и с цигара в уста. 
         Каубоят учи момчето как да бъде него, но безмълвните уроци на сляпо подражание не са признак на мъдрост от страна на учителя. Те са слабост на праволинейната перспектива относно живота в черно-бяло. Той не дава повече от това, което знае, но и не показва уважение към онова, което би могъл да знае, за да остави на момчето пространство за себеизграждане. Ако младият човек в безкрайната равнина не срещне друго лице, лесно ще се подхлъзне на изхабения от живота, жлъчен пример. Би предал себе си, за да задоволи с идеално копиран танц някого, който никога не би предал себе си заради друг. Но той не би могъл да припознае недоброжелателната ръка, ако тя е тази на единствения му баща, дори и той да насочва пръчка към гърба му. Затова, когато конникът отваря обятията си в предпоследната сцена, младият мъж сваля дрипите, за да влезе в неговите премени и да заеме неговото място. 
        Да убиеш телето е лесната част, защото кръвта му е чиста все още и то не знае как да се предпази. Но веднъж влезе ли волът под кожата ти, кръговратът се затваря и няма значение кой е възседнал коня в последните секунди от филма - старейшината или новобранецът. Както казах в началото, един дол дренки са. И за да завършим с още една поговорка, то се е видяло, че крушата не пада по-далече от дървото. 
#Leo #wakes #up #disoriented #in #a #scorched #field #and #is #engulfed #by #a #herd #of #cows. #He #has #a #tough #choice #to #make #when #the #herd’s #ranger, #a #mysterious #horseman, #asks #him #to #kill #a #wounded #calf. #Leo's #decision- #and #the #events #it #triggers #- #will #send #him #on #a #dark #quest #for #his #lost #innocence, #and #bring #him #face #to #face #with #his #greatest #demon.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018