31.5 20:30ч
Пловдив
Самоков
Проблемът според мен е, че когато хората нямат пари за храна и ток, образованието и културата са последните неща, които ги интересуват. За да прочетеш някоя книга, трябва да отделиш време, за да гледаш филм също... това няма как да стане, когато цялото ти ежедневие е заето с мисълта за оцеляването. А за системата... системата се променя с кръв. Няма друг начин.
Павел Г. Веснаков
прочети повече

режисьор и сценарист  
продуцент  
оператор  

държава    България       година    2012      времетраене    23мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Индивид-общество Отчуждение
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Светлана Тодорова
публикувано на 20 Април 2018
Д ве са особеностите на българското кино, които (поне за мен) са най-дразнещи и непоносими. Неизвестно защо българските кинотворци намират простичките, човешки истории за недостатъчни и непременно държат да си усложнят сюжетите с купища метафори, философски идеи и обобщения за живота. И - второ - актьорите ни изричат репликите си така неестествено, приповдигнато и без грам чувство, че нито за момент не можеш да им повярваш.

Парафиненият принц" определено не страда от тези недостатъци. Той разказва проста история за мизерия, самота и безнадеждност. И звучи автентично, убедително и до болка достоверно.

Още началните кадри ни потапят в познатата реалност. Камерата се плъзга по грозните фасади на огромните соцблокове, състоящи се от множество безлични кутийки, претъпкани с хора. Това е унифицираният свят на човека без значение, без надежди, без възможности и без бъдеще. Светът на мизерията, бедността и оскотяването. Този свят е действителен и истински, той е непроменим и вечен. В него човекът е вечен заложник на безпаричието, да се влюбиш е поредното ти робство, да очакваш дете - поредният проблем. Не мечтаеш и не очакваш да ти се случи нещо хубаво, гадостите не те изненадват. В него убиваш, играеш футбол, слушаш рап, сипваш си яхния и с равен глас съобщаваш в полицията за престъплението си - всичко в този ред, без да се самосъжаляваш и оплакваш.
За разлика от тази груба действителност, телевизионният свят е приповдигнат, бодряшки и абсурдно напудрен. Рекламите, които обещават свежест и вечна младост и телевизионното предаване, чиито участници сякаш обитават някаква друга планета, са идеалният звуков фон, на който героят влачи труповете на майка си и сестра си.

Някъде в Младост 2 обаче обикновеният човек просто мъкне бремето си, зает да оцелява някак и търси бягство и спасение в достъпните за него илюзорни реалности - на спорта, на музиката, на компютърните игри, докато приятелите му един по един си отиват и самотата и безнадеждността му стават все по-силни и неразрушими.
Съкрушителното тук е, че историята на героя е само една от многото подобни, заключени в безчетните кутийки на грозните блокове, един частен случай, който допълва общия фон и не променя нищо в действителността. Всички си оставаме заключени в отчаянието и безнадеждността си, без възможност да се измъкнем и да се спасим.

Павел Веснаков не само разказва въздействаща проста история, но и изгражда пълнокръвни и достоверни образи. Персонажите му звучат автентично и истински. Актьорът Александър Алексиев е наистина убедителен и последователен в изграждането на героя си. Много впечатляващ е и звуковият фон - телевизионните предавания и рапът (силен и въздействащ, такъв какъвто трябва да е - крясък в лицата ни, упрек и бунт, а не жалка словесна мастурбация на търсещи внимание подрастващи) допълват атмосферата и са съществена част от облика на главния герой и на историята изобщо.

Парафиненият принц ни сблъсква с реалността - такава, каквато не искаме да знаем и определено не искаме да виждаме, че е. С допускането на гледна точка, според която убийството на близки хора може да бъде всъщност акт на обич и милосърдие, той предизвиква морала ни - такъв, какъвто искаме да е - чистичък, черно-бял и недвусмислен. А от това винаги има смисъл.
#убийство #семейство #трагедия #българска #действителност #отчуждение #отчаяние #безнадеждност #Павел #Г. #Веснаков # #Александър #Алексиев #Валери #Йорданов #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018