10.7 20:30ч
Пловдив
РЕЖИСЬОР  
 BRIAN MCGINN
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    САЩ       година    2013      времетраене    24мин
жанр    Документален       технология    Игрално кино      тема   
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ангел Иванов
публикувано на 4 Юли 2014
Р ежисьорът Брайън Макгин е направил повече от забавен портрет на Ашрита Фърман – човекът с най-много рекорди на Гинес, в известен смисъл най-добрият атлет в света, а в друг – добродушен перко, който изпитва себе си с всякакви шантави “параспортни” предизвикателства. Филмът може да се похвали с престижни отзиви – през 2013г. е в Топ 10 на популярната видеоплатформа Vimeo, a в настоящата 2014-та получава същото признание от сайта-стожер на късометражното кино Short Of The Week. Оказва се, че авторитетните оценки са заслужени и лентата живо и с усмивка разказва житейската история на Чупещия рекорди Ашрита …
 
Началото опитва да грабне зрителя с ексцентричните занимания на героя. И успява – виждаме го как върти гигантски обръч; балансира шише и бухалка, докато тича; същото прави с косачка за трева на брадичката си; жонглира, провесен с главата надолу … Вече сме наясно, че човекът отсреща е необикновен и дори леко смахнат, което означава предстоящо потапяне в неговия свят, лишен от логиката, която повечето хора споделят. След тийзъра в началото темпото разбираемо забавя и Ашрита вече е в своята неизбежна битова среда – работа (магазина за здравословна храна) и дом, обграден от приятелите. Единият е симпатичен заекващ пич, а другият – постоянен асистент в рекордите. Защото се налага някой да хвърля чери доматите, които рекордьорът улавя с уста за отрицателно време. Тук разбира се е и нестихващото куче Чемп. Вече сме убедени, че животните и техните стопани наистина си приличат по характер.
 
Следва ретроспекция на узряването на Ашрита за настоящата му лудост и любов – рекордите. Връщаме се назад във времето и през архивни снимки, неговия разказ и този на родителите му, научаваме как се се стигнало дотук. Как винаги е търсил смисъла отвъд привидностите, крайната истина за нещата, вдъхновението и мотивацията да бъдеш точно себе си. Юдаизмът, родово вменен, не е сработил. Будизмът обаче – с пълна сила! Ашрита напуска училища и вместо в Харвард, се оказва сред физическите предизвикателста и метафизичните селения на своя учител SRI CHINMOY. Източният гуру е любопитна личност. С медитация и спорт той постига духовна истина и предава същите нагласи на своя посветен ученик. Кадърът на извисения вдъхновяващ дядо с високо вдигнати жълти шорти, с ракета в ръка по време на тенис, е просто велик!
 
Централната тема обаче не са дзен-фън занятията на Ашрита, а отношенията с родителите му през годините. Доминиращата фигура е тази на Бащата, тъкмо той говори преобладаващо, а майката само съпътства. Огромно е разочарованието на уважавания адвокат, когато разбира, че синът му се е отклонил от правия път на Правото към странната канав(к)а на източните учения. Освен всичко, неговият авторитет е подменен от този на Учителя. Но голямата житейска победа е сърдечният компромис и осъзнаването: “Той е мой син!”. Когато детето е щастливо, за обичащия родител не са важни детайлите …
 
За общото послание на филма е важен разказът на Ашрита за човека, погълнат от наблюдението на рядък молец. Всеки с персоналната си мания или всеки луд с номера си! Всички ние имаме страсти, които ни тресат и определят – няма особено значение дали става дума за футбол, събиране на марки или скоростно хвърляне на боклука. Ашрита е пристрастен към рекордите, а други обичат да строят замъци от пясък.
 
Всички сме хора. Луди хора.
 
Героят просто е избрал да бъде дете за цял живот. Скачане, търкаляне, въртене, хвърляне на пайове в лицата на хората – тези неща го правят щастлив, както признава самият той. И наистина го виждаме засмян, запъхтян, наивен и нелеп като дете, докато скача, търкяля се и лази мечешката. Какво повече от това?!?
 
Режисьорската работа е на почти “рекордна” висота. В композиционен план е интересно условното разделение на две части: първата е по-обща, историята на Ашрита, семейството му и прочее; втората проследява конкретно развитие – опитът за тренировка (потенциален рекорд) в планините на Ню Хемпшир. Героят планира да изкачи връх Вашингтон на кокили като подготовка за мечтаната атака на Мачу Пикчу. Проследяваме как той и верните му другари пътуват, настаняват се в мотел, разпитват местните. Начинанието обаче претърпява провал – оказва се, че по същото време се провежда високопланинско рали и Ашрита няма да бъде допуснат. Научаваме за това непосредствено, всичко се случва пред камерата, виждаме разочарованите лица, неловкото мълчание в хотелската стая, неизречената вина … Изобщо, висока проба на документалност. Личи си, че Брайън Макгин е прекарал доста време с героя. Камерата е изчезнала като чуждо тяло и пресиращ елемент. Дори Чемп е свикнал с режисьора и оператора.
 
И още позитиви за Макгин … В по-ранен епизод  от друга тренировка природните картини са предадени невероятно. Есенната гора не е фототапет, а необятна приказка. Настъпващата мъгла, бликналата вода и пъплещите насекоми са видими и красиви. В края, “slow motion”-ът е повече от ефектен, особено в частта с разполовяването на ябълки със самурайски меч. Не на последно място, разчупените надписи, оказващи място, събитие или пореден рекорд, дават допълнителна раздвиженост и разнообразие на изразните средства.
 
Единствената критика, разбира се субективна, се състои в това, че така и не видяхме Ашрита в автентична близост и контакт със своите настойници – биологичен баща и духовен пастрок. А ни се искаше.
 
Както и да е, филмът завършва мило и очаквано – героят посещава централата на Гинес в Лондон, където успешно поставя рекорд за ходене със свръхтежки обувки и дори изнася вдъхновена реч пред акламиращото множество от служители. В такъв момент непринуденият зрител може да се запита “А къде е Жената? Къде е Любовта?” Жена в живота на Ашрита Фърман очевидно няма. Подобни липси изглежда споделят и симпатичните му приятели. Това е задругата на самотните рекордьори. Ако имаше жени, вероятно нямаше да има рекорди.
 
Явно обаче Ашрита няма нагон, а само агон. Тъкмо състезателният дух е пътят към духовната истина, а жените все още принадлежат към пределите на физическото. Но какво толкова, вижте го как се смее и го разберете! Подводното колоездене и улавянето на бонбони с уста върху бус (слон) са неговото спиритуално призвание...
#the #record #breaker #ashrita #furman # #ашрита #фърман #guiness #гинес #brian #mcginn #брайън #макгин #documentary #документален #usa #сащ #sri #chinmoy #buddhism #будизъм #BRIAN #MCGINN #USA #САЩ #documentary #документален #2013 #guiness #рекорди

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018