22.4 19:00ч
Севлиево
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2017      времетраене    1мин
жанр    Драма       технология    3D анимация      тема    Технологии Консумеризъм
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Иван Врамин
публикувано на 8 Май 2019
Е дин от най-предизвикателните жанрове в късометражното кино е едноминутният филм. На пръв поглед изглежда, като че ли подобно начинание е в пъти по-лесно от дългите форми, но всъщност е, ако не повече, то поне също толкова сложно за изпълнение. Как в такъв къс период от време може една история да изглежда завършена самостоятелна единица? Разбира се, няма еднозначен отговор на подобен въпрос. Може би от съществено значение е фокусът на творбата и концентрацията на използваните средства, за да се пресъздаде замисълът. В този смисъл, „Малоумното дете“ на режисьора Димитър Димитров-Анимитер и сценариста Дилян Еленков дава изключително добър пример. Темата, която занимава филма – смартфоните и въобще портативните технологии – е толкова наболяла, повсеместна и обширна, че дори лента с дължината на „Седемте самурая“ на Акира Куросава не би стигнала, за да се докоснем дори до частица от проблема. Ето защо контрапунктът, антитезата или използваният пример, в такава кратка форма като едноминутния жанр е толкова важен, а именно „малоумното дете, ритащо топка в стената“. Изборът на темата, по която ще се прокара основният въпрос във филма е повече от сполучлив – играта. Тя е една от най-базовите човешки дейности. От най-невръстна възраст ние сме въвлечени в игра, а както се оказва, това е и един от най-успешните методи за обучение, а и незаместима духовна нужда.

Чисто композиционно, филмът е построен изключително убедително. Естествено, без да има някакъв маркер, той е разделен на две части по 30 секунди. В първата част се случват множество трансформации и метаморфози на образа, всичко е изключително забързано и достъпно, на едно докосване по touch screen-а. Хората влизат в екраните и изкачат от другата страна, информацията се движи със скоростта на светлината, сякаш цялата идентичност на човек се помещава вътре в самите устройства и в интернет мрежата, докато другите, или колективът, одобрително поднасят своите аплодисменти за предоставеното шоу. Втората част е отделена на детето, което си играе по начин, който в днешно време може да се нарече почти примитивен. Сцената е лишена от динамика, бавна, почти статична в сравнение с първата част, като че спряла във времето. Така, много ясно е обособена разликата между старото и новото, между футболните мачове в градинките и най-новата “FIFA”, между аналоговото и дигиталното състояние на човешкото възприятие.

Но защо „Малоумното дете“? Защо не е старомодното дете, аналоговото дете или последното дете? Филмът на Анимитер е едновременно критика срещу съвременното технократско общество, но и поредното доказателство, че „когато светът си събува потурите“, няма връщане назад. В очите на всички съвременни хора (ако въобще ги свалят от екраните на новия си смартфон), това странно дете, което рита топка в стената, действително изглежда изостанало. Има къде, къде по-префинени и интересни забавления, които стават все по-достъпни с все по-масовото навлизане на портативните компютри, таблети и телефони - целият свят се намира в джоба на панталона. От друга страна обаче, къде остана истинската игра, която не се случва в виртуалния свят между аватари, носещи пренебрежимо малко количество информация и знание от една евентуална среща с личността, която седи зад тях? Дигитализацията безкрайно много ощетява действителния свят от неговото естествено въображение, мулти-перспективност и многопластовост.  Дали сме загубили връзка с цялото това многообразие, с истинския свят? Това са все въпроси, които възникват докато гледаме „Малоумното дете“.

Факт е обаче, че филмът се появява и печели на фестивала в Цюрих, който е специално предназначен за кинематографски произведения, създадени на смартфони и таблети, съответно и самият той е рисуван на такива устройства, които от друга страна критикува. Така на преден план излиза една нова перспектива, а именно, че не средствата, който използваме създават проблемната ситуация, а начина, по който ги употребяваме. Новите технологии по-скоро предоставят нови перспективи и възможности за творчество и ако предходните поколения разполагаха с тях, със сигурност щяха да се възползват. Съвсем друг е казусът за това как боравим с технологичните нововъведения – дали ги използваме като преимущество или се превръщаме в дигитални роби с дефицит на фантазия и прегърбена походка.       
#Story #about #extraordinary #child #in #ordinary #world #/ #Film #painted #on #smartphone. #technology #The #retarded #child #maloumnoto #dete #maloymnoto #dete #digital #world #game #the #boy #with #the #ball #Малоумното #дете #технологии #съвременно #общество Димитър #Димитров #Анимитер #Дилян #Еленков #Нели #Гачарова #Dimitar #Dimitrov #Animiter #Dilyan #Elenkov #Neli #Gacharova #Contemporary #society #tablet #animation # #анимитър

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018