21.1 20:00ч
Благоевград
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2017      времетраене    10мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Сложни взаимоотношения
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Светлана Тодорова
публикувано на 27 Октомври 2018
Д обрият филм успява да създаде атмосфера и да те покани в света си. Да те потопи в идеите си и да те накара да усетиш посланията му. Ненатрапчиво, фино и без буквализъм да пренастрои емоциите ти на собствените си вълни, за да почувстваш и изживееш онова, което историята ти поднася.

Много фактори и много хора в един филм допринасят за това. И неуспехът на който и да е от тях е в състояние да провали цялото.

Историята, която режисьорът Мартин Негрев ни разказва в "Посещението" (по един от разказите на Рей Бредбъри) е съвсем проста. Сюжетът може да бъде предаден буквално в едно изречение. Но широката панорама от човешки състояния, преживявания и емоции, която стои зад нея, е почти неизбродима.

Как бихте се чувствали ако, за да продължите да живеете, трябва някой да приключи живота си? Ако ден след ден губите силите си и се надявате, надявате се някой да умре, за да оцелеете? Как бихте приели част от чуждо тяло в своето собствено тяло, и не просто част, а самият център на съществуването ви, сърцето - най-важният орган, който свързваме с емоциите си, толкова много езикови изрази имаме за това: обичащо, мразещо, болящо, пълно, празно, студено, горещо... И ако носите чуждо сърце, ще престанете ли да бъдете себе си, ще се превърнете ли в някой друг? В него, в другия? По някакъв начин?

А ако загубите човек, когото обичате повече дори от себе си, ще имате ли сили да раздадете остатъците от живота му, за да спасите други? Ще съумеете ли да не мислите за това, че някъде там, в широкия свят, сърцето на любимия човек продължава да тупти? Ще прогоните ли телесния си спомен и физическата си нужда да чуете, да усетите, да се доближите до него поне за миг, поне за миг да заглушите болката си?

Мъж, за когото сърцето е фатално важно, за да продължи да живее. Майка, за която сърцето на сина ѝ е едничкото, останало от него в този свят. И тази пресечна точка между световете им - туптящият център на живота.

Ето в такова едно море от емоции ни потапя "Посещението". През простия разказ за майката, изгубила сина си и за мъжа, получил шанс за живот, филмът успява да ни накара да съпреживеем човешка драма, разказана по начина, по който драмите най-често се случват в живота ни - делнично, сурово, ултимативно и без излишна сълзливост. И да усетим разтягането на морала, както често се случва в реалния ни живот (справедливо-несправедливо, редно-нередно, възможно-невъзможно, законно-незаконно...).

Специално искам да подчертая това, което харесвам в този филм - простия и истински разказ, без претенциозни метафори, обобщения и поучения. Ще добавя и добрата операторска работа и приносът на актьорите, които се справят съвсем прилично с ролите си. Да, филмът определено заслужава да му отделите от времето си .

Ще избегна снизходителните думи, че филмът е студентски и като такъв обещаващ. Всъщност смятам, че филмът демонстрира чувствителност, усет и вкус, които житейският и творчески опит само биха обогатили. Любопитно ще е да видим как.
#Рей #Бредбъри #разказ #Мартин #Негрев #сърце #трансплантация #майка # #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018