17.11 20:00ч
Стара Загора
РЕЖИСЬОР  
СЦЕНАРИСТ  
 JOS STELING
 JOS STELING
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Холандия     •     1995     •     24мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни

жанр
Черен хумор
технология
Игрално кино
тема
автор
Константин Мравов
публикувано на 21 Декември 2013
П реди да започнем, няколко забележки около тази рецензия. Авторът на текста е гледал творбата повече от веднъж, дискутирал я е на академично ниво и е чел обстойно друг анализ върху съдържанието й. Той е дело на Ива Белева и е публикуван на сайта „Другото кино“. Без тези отправни точки, авторът не би могъл да стигне до настоящите си разсъждения и да се прави на многознайко.
 
Нека все пак започнем. Белева е съвършенно права, че зад привидно лековатия комедиен сюжет на „Чакалнята“ се крие много повече от излишно проточен, леко перверзен кратък филм. Несъмнено са вплетени сивотата на ежедневието, очакването за повече и представата за свобода. Но според мен най-вече – сбърканите въжделения на съвременния средностатистически човек, който е жертва на обграждащите го консуматорски фалш, инертност и чезнещи ценности.
 
Първият и последният кадър на филма отварят и затварят композиционната рамка, но на това ще се спрем в края.
 
В началото имаме лутането на нуждаещата се, макар и просто от разваляне на една банкнота жена. Всеки озовал се в подобна ситуация в центъра на София ще я разбере и ще усети пряко на гърба си това, което виждаме във филма. Западното (или почти западно като нашето) общество е забързано, отвлечено в собствените си проблеми и не съвсем състрадателно към нуждите и дилемите на другия ... особено ако той е дебелана на средна възраст, която видимо е на твоя социален статут. Елементарната човечност е запазена за тези под него, защото само по-низшите заслужават нещо толкова гнусно като състрадание.
 
Това е съвсем достъпното виждане на Стелинг за съвремието, което открива и ще бъде арена на творбата. По нататък ще се спрем и на сцената с красавицата и огледалото.
 
Слизаме от перона в Чакалнята. И не случайно Чакалнята е „долу“. Тя е олицетворение на похабеното време, свободно от влаковете на ежедневието. Защото в един ужасно всеобхватен общ случай съвременният човек слиза в чакалнята, за да се отдаде на инертно воайорство. Чакалнята е мястото на предпочитаното откъсване от света. Тя е свободното време - „лесните“ забавления по телевизията, в интернет, в киното, стриптийз баровете, евтината литература и преса, и неизменното, съвсем безполезно, съпътстващо седене и цъкане с език.  
 
На „лесни“ емоции ще се отдаде и главния герой – типичният съвременен човек. Той слиза в чакалнята, разтоварва багажа (грижите), забравя за съвсем обикновената си жена и се отдава на първичния си нагон.
 
Повечето от обграждащите го персонажи са също обикновенни хора като него. Възмущаващи се от непринудената му простащина, но оставащи в установената от Белева тяхна „клетка“ - техен инертен, воайорски, „свободен“ свят. Стелинг ни обгражда със символи. Един от тях е възмутилото се от профанщината, но и от инертността цветнокожо (различно от сиво-белите хора) момиче, което предпочита да се върне „горе“ в забързаното ежедневие на влакове и спорове (може би продуктивни), но не и да стане част от ужасяващата инертна купчина месо „долу”. Там е неханието на зрителя към откровенното престъпление на човека с шапката. Също виждаме младото момиче, иначе отдадено на списанието, (тук според мен този тип периодика също е символ на елементарното забавление) впечатлено от фалическата запалка на протагониста и завиждащите му отстрани мъже ...Накрая на това встъпление виждаме и абсолютното дъно на примитивността у главния герой. Още преди да ни се представи главната, съвършенна дама в синьо, виждаме още една частично облечена в същия цвят. Тя е далеч по непривлекателна визуално, но не и за първичното око на главния воайор, който жадува каквато и да е женска голота. Той съзаклятнически намига на друг воайор, който му отвръща със засрамен поглед тип „нааках се и този усети миризмата“. Тази непривлекателна жена според мен е олицетворение на порнографията.
 
Обобщаваме - „долу“ в Чакалнята имаме отдаденото на лесна инертност „свободно“ общество и главния герой – избягал от ежедневието и слязъл съвсем на дъното на първичната си похот . В тази обстановка идва Тя и с появата си концентрира цялото внимание на главния воайор. С развитието на сюжета, и поради символния цвят на палтото й, Тя е видимо олицетворение на Свободата, на най-съкровенните мечти, на недостижимото съвършенство, което е съвсем достъпно за несъвършенния обикновен човек, но той не е достатъчно смел, за да го има. Точка. Страхотен филм. Не мисля.
 
Да, Тя е тази „Свобода“, но не някакво идилично спасение от простотията на обикновеното, ами най-захаросаните въжделения на консуматорското общество. Тя е „Свободата“ от билборда (на който я виждаме да стои) – „перфектно тяло само за 10 дни“, „блестяща коса от Пантен“, „устните на Мейбълин“, силуета на скъпата спортна кола, екскурзиите до далечни райски острови, и много много страхотен секс. И естествено, тя не е само на билборда, тя е и на екрана, заради което, когато минава покрай главния герой огрява лицето му в „синьо“, така както би го огрял телевизора. Либертарианската свобода пар екселанс. Най-добрият продукт на „свободния пазар“.
 
Ива Балева я определя като мечта и фикция в главата на протагониста. И тя е точно това – мечтата от рекламния блок и тъпия холивудски филм. Представата за „възвишеност“ в главата на средностатистическия консуматор на лесни емоции. Тя е наглия маркетингов отговор на всичките му пориви, който не се притеснява от похотливите му погледи, защото е създаден да ги предизвиква и да им отговаря. И относно кученцето – сигурно ще ми се смеете – но то според мен е злото. Малко гадно зло, което ръмжи на обикновенния човек, но е любвеобилен приятел на гнусната консуматорска Свобода. Не случайно цветът на облеклото е същия като на потната дебелана – порнографията. Русата мадама просто още не си е свалила гащите, за да поеме големия консуматорски член на имащите възможност да я притежават. Без маркетинговите дрехи, тя е толкова възвишена, колкото са лесните момичета в порнофилмите, погрознели от достъпността на първичните им полови белези. И ако се материализира в ежедневието (горния етаж, перона) тя е толкова обикновена, колкото сивата дебеличка съпруга, която сама видя в огледалото. Защото когато мечтите се сбъднат и се превърнат в ежедневие, консумеризмът превръща красотата в обикновенност и ти поставя нови цели на „долния“ етаж, в Чакалнята на съзнанието.
 
Точно тук трябва да се върнем на главния герой и постепенната промяна в поведението му, която Ива Балева отдава на липсата на смелост за сбъдване на мечтите. Тук въобще не съм съгласен. С тази промяна, Йос Стелинг връща човешкия облик на гнусния воайор. Той вече е Човекът, стоящ пред изкуствено-съвършените възвишености, които капитализмът му представя за мечти. И не случайно започва да се огражда, а вероятно иска и вече да не е „долу“ в Чакалнята. Консумеризмът е отрицание на човешкото. На „обикновената“ любов, която нехае колко физически погрозняла е половинката с времето. На „обикновения“ живот, горе, в който все пак сам избираш влака и мечтите си. На усмивката или солидарността, които не присъстват по лицата на присъстващите в Чакалнята воайори, които наблюдават със зрителски интерес, погнуса или се правят, че не виждат нищо съществено, докато появилата се човещина пада жертва на всесилните наложени от екрана  и билборда фалшови възвишености. А те съвсем по курвенски обикновено са обяздили човешкото и му предлагат „демо версия“ на рекламирания продукт.
 
В крайна сметка протагониста се предава и посяга към малкото достъпна гола плът на „мечтата“. Но някой от влаковете на ежедневието пристига (звука) и консумеристкото въжделение трябва да си се върне в елементарните „свободни“ пориви на съзнанието. Освен ако не бъде подгонено с някой кредит. Долу слиза съвсем обикновената съпруга, но докато най-накрая някой полага грижи за гениталиите му, съвсем обикновения човек продължава да мечтае за фалша от билборда.
 
Ето ни накрая. Композиционната рамка на първия и последния кадър на филма отговарят на замисъла и посланията му. В началото имаме романтичната представа за кафето върху съвсем обикновена машина, която пълни пластмасова чашка с рядко кафяво съдържание. Една съвсем обикновена и ежедневна капиталистическа лъжа. В края пък е друга „съвършена“ билбордова свобода, която задоволява поривите на инертното воайорство в Чакалнята на консумеристкото съзнание.             
#без #диалог #Чакалнята #комедия #еротика #Свобода #ежедневие #блондинка #Холандия #Йос #Стелинг #похотливец #перверзник #waiting #room #erotic #sex #pervert #freedom #comedy #netherland #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
партньори
e-svilengrad.com
PR notes


TV Darts
PR notes


р. Велико Търново 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Teen Station
PR notes


Под Mоста
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


Time Heroes
PR notes


Арт Колеж
PR notes


Nuts Delivery
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Беглика фестивал Беглика Фест
TAM club Велико Търново
Stage Bar Благоевград
Къщата на Архитекта Стара Загора
Лятно кино в квартала Варна
Капана фест Пловдив
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018