06.8 20:30ч
София
director & writer  
editing  
 Teodosiya Dobriyanova
 Teodosiya Dobriyanova
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Великобритания България       година    2020      времетраене    6мин
жанр    Документален Експериментален       технология    Игрално кино      тема    Оцеляване Голямата картина
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 12 Юли 2020
Д о началото на май месец вече беше станало ясно, че всички нямат търпение да чукне новата 2021 година, та да се измъкнем от порочния кръг на “ха сме се дистанцирали, ха сме се сближили”. Независимо от цялостното състояние на имунните ни системи, от вярата ни в статистиките или напротив - убеждението, че политическата конспирация най-сетне е приела физическа форма в пряк досег с човечеството - малко вероятно е да е останал някой от нас, на когото да не му се е дръпнала водата при създалите се извънредни обстоятелства на нервност и безпокойство. 

Макар и филмът ѝ да е с продължителност едва шест минути, Теодосия Добриянова преспокойно би си присвоила патента за един от първите филми, чиято съвременна тематика обхваща целия свят без изключения. Е, може би филмовите разфасовки на Библията влизат в същата графа, но никой не е казал, че светът цялостно се асоциира със сюжетните ѝ линии. В същото време един мистериозен вирус попари листите в плановите дневници на всички ни. Затова и неговото фрагментирано посочване в аудиовизуалното изкуство ще бъде усвоено с отривисто кимане от глобалната публика.

Късометражният филм е праволинеен, хронологичен скрийншот на половината от най-особената година на века за момента. Скрийншотът е бързото и моментално запечатване на идея, която искаме да съхраним или разпространим. През лещите на своите камери хора от различни части на Земята споделят една и съща идея за вакуумираната във вътрешността на дома човешка душа. Усещането за сплотеност във физическите и психическите измерения на пандемията се консолидира само за да бъде откъснато от връзката ни с реалността, щом влезем в нагледно празните къщи, където гост не стъпва за блага дума. По-суеверните от нас се молят поне до Игнажден да се приключи с цялата бъркотия, та да прекрачи добър човек прага ни. 

Внушителен е кадърът, изпълнен и в четирите ъгъла от шарените тераси на типична соц панелка, на фона на която се откроява заглавието на филма. Може би за първи път съвкупността от съседи по хоризонтала и вертикала са едновременно в сградата, но в изпразнената от човешки лица картина си личи фалшивостта на тази сплотеност. Докато гледаме през прозореца като угрижена майка, наквасила ръце в миенето на чинии, вътре е тихо - дистанционното на живота е намалило звука до неговата липса, въпреки че навън вятърът шуми по дърветата. 

Някои от нас за първи път настройват телевизорите си на денонощни новини от различни държави и слушаме в захлас, въпреки че те внасят само повече страх, отколкото гледката през прозорците. От Тръмп и неговите дезинфектанти, през рекордния брой починали, до новите закони в Китай - филмът ни напомня колко много сме изживели за последните месеци, без дори реално да сме присъствали, където и да било по света. И когато през май телевизорът започне да изрежда лицата на онези, чиито човешки права биват потъпквани със или без вирус, имаме чувството, че светът подло ни е излъгал, че Апокалипсисът е сега, както гласи името на холивудския филм. Животът не свършва - той продължава без нас, за да донесе още повече гняв и безпомощност. 

Самата аз гледам филма за трети път и вече дори няма нужда да се взирам в екрана. Обръщам глава от компютъра и поглеждам през своя затворен прозорец, вслушвайки се в записа на новините. Не чувам листа, клони или вятър, а само гласове на репортери, давайки си сметка, че с този успех и моят прозорец би могъл да се настани сред другите във филма. Докато емоциите се надигат у мен, стаичката ми с четири стени става едновременно огнище на вирус, на революция и на самота. И поне знам, че вие познавате това чувство. Поне това носи някаква утеха през тези 13 седмици на изолация. 
#13 #седмици #от #ежедневието #под #карантина, #по #време #на #които #частният #и #политическият #живот #стават #все #по-неразграничими. # Филмът #е #съставен #от #кадри #изпратени #от #хора #в #изолация #в #различни #точки #на #Европа. #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018