21.6 19:30ч
София
РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТ  
СЦЕНАРИСТ  

държава    Дания       година    2010      времетраене    8мин
жанр    Философски Дистопия       технология    Анимация      тема    Митология и религия Любов
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ивайло Дончев
публикувано на 26 Април 2015
С лучайности няма – има само неща, за които не знаем защо точно са се случили. Името на момчето-момиче – Джонас – има поне две възможни обяснения. Първото би се харесало на онази част от аудиторията с интереси в езотериката и квантовата физика, тъй като би означавало, че без да го осъзнават, сценаристите са трептяли на съответната честота, „привлекли са” подходящо за героинята си наименование. Второто е по-простото и очевидно – че  – като мен – са се разровили из книжните или виртуални речници, където срещу „Джонас” пише „гълъб”.
                  
За пръв път във филма гълъби се появяват малко преди да стане ясно, че спътникът на Албърт всъщност е спътница. В месопотамския епос за Гилгамеш и в (по всяка вероятност) черпещия от него вдъхновение библейски разказ за Ной, гълъбът бива пуснат от ковчега при достигането на сушата след края на потопа. В „To Venner” трите излитащи гълъба са предвестници на новото начало, което Джонас въплъщава.
 
Единството на име, символ и история се подсилва от обитаваното от децата пространство. То, като че, е храм на богинята-майка. Изображението ѝ се появява поне веднъж – със силно изразени детеродни белези, застанала под – да речем – корените на Световното дърво. Джонас и етимологично-зооморфните ѝ провявления – гълъбите – са нейни проекции. Сирийската Атаргатис, финикийската Астарта и гръцката Афродита са част от езическите богини на Античността, които са били съпътствани или символизирани от гълъба.
 
Именно завръщането на богинята майка ще възвести завъртането на колелото и преминаването от край към начало. Постапокалипсисът ще отстъпи, за да бъде почти забравен или превърнат в мит от потомците на Джонас и Албърт. Затова спокойно можем да кажем, че „To Venner” е един филм за Жената и нейното значение за живота.
 
Без нея мъжете изгубват човешкия си облик. Очите им – без ириси и зеници – са престанали да им служат. Закърняването на зрението – като при къртиците – идва да покаже, че основната причина да имаме очи е тъкмо тази: да се наслаждаваме на красотата. В случая – женската. Лишени от възможността да обичат, те престават да бъдат хора.
 
Шамарът, който Албърт отнася, е първият подобен от поне десетилетие. Той не осъзнава веднага каква привилегия всъщност му е оказана: да се превърне в родоначалник на новото човечество. Светлината, излизаща от ковчега, отблъсква изродените мъже. А неин източник е невинната детска целувка по бузата, символ на чистата любов. Пространството, отредено на мъртвите – ковчега, земята, пръстта, корените – е в същото време утроба за бъдещия живот. „To Venner” спокойно може да бъде определен като един съвременен мит за сътворението, заявяващ, че колелото на живота се върти от любовта.
#To #Venner #Paw #Charlie #Ravn #Denmark #Дания #2010 #animation #анимация #philosphy #философия #mythology #митология #creation #сътворение #circle #of #life #колело #на #живота #love #любов #Ивайло #Дончев #Ivaylo #Donchev

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018