2011
победител
director & writer  
producer  
writer  

държава    България       година    2011      времетраене    17мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Оцеляване
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Светлана Тодорова
публикувано на 5 Април 2020
В сички ние пътуваме през животите си, лудешки препускаме по релсите на желанията, мечтите, стремежите си... Влакове, които не спират никога движението си.

Опитваме се да избираме  посоката, скоростта и спътниците, да контролираме движението според желанието и нуждите си. Понякога обаче се озоваваме във влак, който препуска бясно и неконтролируемо, неспособни да направим друго, освен просто да се опитваме да оцелеем. Влакът на скръбта. На болестта. На мизерията. Озовеш ли се веднъж на такъв коловоз, трудно излизаш от него, трудно намаляваш скоростта, трудно спираш движението. Просто се движиш, стиснал зъби, напрегнал тяло, с изпразнени от въздух дробове. Докогато издържиш. Докогато оцелееш.

С филма си Павел Веснаков ни качва точно в един такъв влак. Обикновените истории, които режисьорът разказва (и в този, и в другите си филми), ни правят участници в пътувания, за които не подозираме и много често не искаме да знаем. Комфортът ни се нарушава, а подреденият ни свят, в който недвусмислено определяме хората и постъпките им като добри или лоши, се разбърква. И нищо не е на мястото си.

Веснаков разказва за малкия човек с обич и съчувствие, но без сълзливост и излишно драматизиране. Героите му са затънали в самотата на мизерията. Виждаме един свят на отсъстващи бащи и изнемогващи майки, на пораснали момчета без надежди и бъдеще. Тази действителност е сякаш паралелна, нямаща нищо общо с един друг свят, в който нагли политици рисуват постиженията си и напредъка на обществото. Натрапващият се говор от радиото, на фона на който тече действието, подчертава тази изоставеност и самота на обикновения човек. Звукът във филма започва преди картината и завършва доста след като тя свършва, което създава усещането за някаква безнадеждна безкрайност - и на политическото говорене и на мизерното битие - и подчертава тоталното разминаване на двете реалности.

Авторите градят портрета на героинята сякаш на пластове - постепенно ни разкриват различни нейни лица - до самия край, когато буквално ни съкрушават с пълната картина. Заслужава тук да се отбележи присъствието на  актрисата Антоанета Петрова, която придава автентичност и пълнота на образа.

Безграничността на майчината любов е клише. Свикнали сме да я очакваме, да я разпознаваме, да я приемаме като даденост. Заложен от природата инстинкт. Невидима магическа връзка с част от тялото ти, заживяла отделен живот. Често казваме или мислим "бих направила всичко за детето си". Истината е, че всъщност най-трудно е когато не можеш да направиш нищо. Просто присъстваш и безпомощно гледаш, не, усещаш болката, мъката, страданието на този най-важен за теб човек. Всеки ден, всеки час, всеки миг. Най-силното проявление на майчината любов е това - да останеш, да устояваш,  да се бориш и да продължаваш да крепиш живота, стиснала зъби, нехаеща за себе си, незабелязваща света наоколо.

Майката от "Влакове" като че ли отсъства от собствения си битие.  Единствените думи, които чуваме от нея, са свързани със сина и. Тя не спори, не недоволства и не се оплаква когато нещата не се случват както са ѝ били обещани. Не се защитава, не проси и не търси съжаление. Свикнала е с трудностите, знае, че няма кой да ѝ помогне. Тя търси решение. А за да зарадва най-важния човек в живота си, е готова да направи всичко. Да понесе всичко. Да плати всяка възможна цена.

Влакове. На самотата, страха, скръбта. На мизерията, нуждата, безнадеждността. На болестта, на пълната безпомощност. На политическата наглост и самодоволство. Влакове. И всички те мигом дерайлират в усмивката на майката в края на един кошмарен ден. В угасналия поглед на двайсетгодишното момче в инвалидна количка.

Една кухня, с нещо като изненада. Една маса, с нещо като торта. Една майка, с нещо като живот. И едно момче с нещо като бъдеще. Това е. Само това съществува.
#В #борбата #с #бедността, #една #майка #е #готова #на #всичко.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018