Truth in Advertising

T ruth in Advertising е един от първите user made филми в интернет от далечната 2001, но както с много други филми се случва, той е актуален и до днес. Естетически носи чара на старото поколение, което е виждало същите неща, които и днес ние си мислим, че откриваме.
 
Не съм много сигурен дали Tim Hamilton е направил този филм с идеята да бъде смешен. Гледах го с няколко души и някои много се смяха, докато на мен ми казваше нещо друго. Този филм е разделен на няколко глави и всяка една ситуационно е абсурдна, защото в днешния свят надали някъде това може да се случи. В реалния свят всички са учтиви, изпъват се като дъски за сърф, като влезе шефа, мислено се заравят в дъното на ада, но това го казват само на трети лица „зад гърба“ на въпросните им антипатични колеги. Да не говорим за шефовете, които ако можеха да проникнат в главите сигурно на всичките си подчинени, трябваше да ги уволнят... Всичко това прави този филм различен и определено отвъд хумора. Този филм е неправилен психологически, защото героите в него имат променена структура на мислене, сравнени с героите в реалния живот. Няма го филтъра, които сме изградили всички особено работещите в корпоративните среди и затова те споделят вътрешния си мисловен монолог, които пък е логичен и всеки зрител може да прави аналогии със себе си.
 
Това от своя страна дава възможност зрителя да проникне в съзнанието на тези хора, защото то е извадено напрактика наяве. Секс, цинизъм, грубиянщина... Ще кажете, че това не е единственото, което си мислят хората. Сигурно е така, но Фройд нямаше да бъде гений ако не беше прозрял първоизточниците на всичко, което може един човек да измисли. Да не говорим, че рекламната индустрия не е като останалите индустрии. Тя е мръсна и гадна индустрия, защото целта и е да бръкне колкото се може по-надълбоко в съзнанието на хората. В заключение ще кажа, че този филм е един от малкото, които са се превърнали в институция, просто защото е единствен по рода си.