Учител
филм на Орлин Милчев - Атила
ПРОДУЦЕНТ   НАТФИЗ
по мотиви ОТ РАЗКАЗА   "Докато пари" на Красимир Бачков
България
2014  /  18min
ДРАМА
ИГРАЛНО КИНО
рецензия от Юлиян Спасов   13.09.2015г
К азусът в „Учител” е казус, случващ се под една или друга форма ежедневно не само из страната ни, но навсякъде. За разлика от чужбина обаче, тук за последните десетилетия почти никакви усилия от никого не са положени, за да се противодейства на слабостите в психиката, които обикновено карат едни деца да тормозят други. И така, в училищните системи, в които индивидът няма избор дали да е там или не, се случват едни и същи ситуации на хищници, жертви и забележете - агнета, обединени в „стадо”. То изиграва ключова роля, защото в повечето случаи валидира хищника. Когато това не се случва, конфликтът остава в рамките на междуличностен конфликт - не чак толкова вредна тренировка, през която всички минаваме. Когато обаче стадото валидира хищника, това му дава в пъти по-голяма психологическа сила върху жертвата. Ако тя не устои - достойнството ѝ бива унищожено.

В България социалното разнообразие е голямо. Именно поради тази причина във всеки клас има човек с причини, върху които някой друг да се почувства длъжен да си упражнява егото. Било защото е представител на малцинство, защото е беден или защото има недъг. Впрочем, лично съм бил свидетел на невероятна социална агресия спрямо мой съученик заради кривогледството му. Агресия, обединяваща целия клас с изключение на по-силните характери, които имат свое мнение - такива обаче са рядкост.

Горната причина също често обединява хората - знаете енергийния заряд по темата българи и цигани. Децата в училище нямат все още изградени позиции по подобни въпроси, поддават се на предразсъдъците и се съгласяват с мълчанието си да участват в нещо, за чиито последствия у жертвата нямат идея.

Обясних всичко това, за да разберете колко голям филм е „Учител”. Рядкост е в българското кино да зачекваме проблематиката на училището, и то тази, предпоставена от недомислиците на системата. Същевременно темата е по-важна от неореализма на текущата ни социална трагедия, защото тя произтича именно от корените в психиката ни, пуснати от същата образователна система. И то недейте да мислите, че само жертвите са съсипаните хора, някои от които в последствие не се възстановяват и това създава по-нататъшни проблеми. Някои от хищниците се вразумяват, но много други така се унасят от всеобщата подкрепа към тях, че в последствие превръщат това в умение. Обикновено част от тях намират естествения си път на развитие в политиката и бизнеса, а в последствие прилагат умението в огромни мащаби. Агнетата пък също са компрометирани, защото това остава форма на мислене, т.е. те си остават стадо и като пораснат, приемат за нормално наличието на хищници, даже и им симпатизират.

Учител” за разлика от неореализма на текущата социална трагедия, както се изразих по-рано, включва в себе си и фактора на мъдрия човек. Той е този, който въвежда баланса и коригира някои от негативните процеси, които описах по-нагоре. Той е този, който ни превежда и през гледната точка на жертвата, така че ние също да го заобичаме и да осъзнаем, че той е не по-малко човек от нас. И той има талант. И той има мечти. И той има бъдеще. Кои сме ние да му пречим?! Всички тези мисли естествено водят вече и до отхвърлянето на дебилите, които го тормозят. Разбираме безсмислието на тази агресия, която там е локална и безобидна, но утре се комплицира и се превръща в подчиняваща цели нации и системи. Толкова много силни неща казва Орлин Милчев, известен също като Атила, във филма си, по толкова изчистен и стъпил здраво на земята начин. Цялата естетика на „Учител” е толкова близка до нас, децата на 90-те. Учител не само констатира проблем, но и дава решение - да бдим повече. Да не мислим само за себе си, но и да се оглеждаме и да реагираме на всяка конфликтна точка, която е против възгледите ни и върху която можем да въздействаме. Така както Учителят във филма реагира, вместо да си пуши цигарата с кафето и да нехае какво става в междучасията. Накрая му подари един стар тромпет. Толкова семпъл, но дълбок жест. Дълбочина изразяваща се в усета на Учителя, че след години, чрез този тромпет, Ученикът ще открие себе си. И откриваме още един пласт, който само с една дума може да се обобщи - уважение.
система за дискусии от Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+