РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТ  
 DOMINIK HARTL
 GLACIAR FILMS
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Австрия     •     2014     •     24мин
жанр
Ужаси
технология
Игрално кино
тема
Т ози филм е по-дълъг от традиционната за късото кино дължина, но вероятно ще се съгласите, че е оправдана, предвид визуалното богатство и изпипаните детайли. Те не са лесни за постигане, когато единият герой не е човек, а цяла стая, а пък другият герой се състарява с около 50 години. Личи си огромното внимание, с което Dominik Hartl е подходил към тази на първо четене самоцелна horror история, което поставя въпроса дали не е вложил нещо друго освен изсмукването на живеца на една жена от старата и тежка къща. Преди да продължите да четете, обърнете внимание на постера.
Първият контекст, с който можем да обвържем филма е, че във Виена действително много хора живеят в къщи, строени през 19ти век, което от доста време е обект на публичен дебат. Това е и един от фактите, с който Hartl обвързва продукцията си. Той казва също така, че е вдъхновен от ранните работи на имена като David Cronenberg, Tim Burton и Jean-Pierre Jeunet, а някои казват, че има общо и с Sam Raimi, който е улавял особения баланс между horror-а и комедията. Трудно е да се каже, че Vienna Waits For You би събудил смях, но има доза комичност в някои сцени, които са по-скоро осмиващи проблематиката на съвременния човек, отколкото с цел да забавляват. Такъв пример е свръх ситния шрифт, изискващ мега лупа, за да бъде разчетен, с който е изписана клаузата, че без да намери заместник, героинята не може да прекрати договора си.
 
Vienna Waits For You може би ни представя и още една идея, за която се говори в Up in the Air на Jason Reitman (да, същият в който участва и George Clooney). Ще ви представя цитат от сцената, в която Clooney води нещо като life motivating лекция, след което ще ви кажа и защо го цитирам:
 
Колко тежи животът ви? Представете си за секунда, че носите раница. Искам да сложите в тази раница всички неща, формиращи живота ви... започвате с малките неща. Рафтчета, чекмеджета, дрънкулки, след това продължавате с по-големи неща. Дрехи, масите, уреди, лампи, телевизора... раницата вече започва да тежи. Продължаваме с още по-големите неща. Дивана, колата ви, къщата... Сложете абсолютно всичко материално в чантата. Сега започнете с хората. Далечните познати, приятели на приятели, колегите ви... след това стигате до хората, на които доверявате и най-интимните ви тайни. Братя, сестри, децата ви, родителите ви и накрая партньорът ви. Сложете и тях в раницата, след което почувствайте тежестта й.
 
Еднo от художествените качества, както по-рано споменах е именно в начина, по който е изграден целия декор. Типичен дом на възрастен човек. Толкова добре предаден кинематографично, че можете да усетите мириса във всяка сцена на старо, на прах, на историята на нещата. Вероятно домът на вашата баба изглежда не по-различно. Домовете на повечето възрастни всъщност изглеждат така – свръх тежки, изпълнени с неща. Човекът явно колкото повече остарява, с толкова повече неща се обгражда. Защо? Накрая какво се случи? Къщата погълна живота на младия човек. Разбира се, подобни паранормални явления не съществуват, но не е и нужно, за да разберете метафората. Всички тези неща, които формират представата за собствения ни живот, за които говори Clooney, не мислите ли, че ни поглъщат по същия начин, само че много по-бавно и неусетно? Защото всяко едно от тези неща изисква своето време внимание, което да му отделяме. Да, съвременните хора сме се научили да лавираме в лудото ежедневие и да намираме време за всичко, но дали това здраво вкореняване, което почти всички правим чрез вещите си, колата, мечтите за голяма къща и пари, с които да си купуваме всичко, не води накрая до нещо подобоно, както във Vienna Waits For You?
 
Покрай тези разсъждения, се сетих още нещо - знаете ли, че в исторически план, допреди установяването на първите градове, човекът е бил номад по дефиниция? За общностите тогава не е било нормално да се заседяват на едно място продължително време. Някои учени твърдят, че номадството е естествена черта у човека, останала от животинската му природа и подтисната от цивилизационната. В продължението на този цитат от Up in the Air, Clooney казвам, че движението прави човека жив. Вярвам му.
автор
Юлиян Спасов
на 7 Септември 2014
#vienna #waits #for #you #viena #waits #for #you #виена #те #чака #австрия #виена #austria #vienna #horror #thriller #хорър #ужаси #трилър #live #action #visual #rich #визуално #богат #игрално #кино #къща #house #paranormal #паранормално #явление #2014 #glaciar #films #DOMINIK #HARTL #up #in #the #air #george #clooney #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Foundation
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2017